И по света има прости журналисти

Публикувано / posted 2010-12-17 в категория / in category: Да се чувстват напсувани
  

Днес четох тази статия: България била най-тъжното място на света, която, общо взето, e само превод на тази статия в The Economist: The rich, the poor and Bulgaria, която пък е базирана на това изследване: Economic Growth and Subjective Well-Being: Reassessing the Easterlin Paradox. Еее, пак ли излязохме най-големите педерас'и бе?!

Накратко: абсолютно необосновано и в следствие на редица журналистически простотии, неграмотност и стремеж към опростяване и отделно -- търсене на сензации се стига до това, че България било най-тъжното място на света.

Фактите:

1. Имаме ново изследване, което оспорва изводите на друго отдавна признато изследване нарено популярно "Easterlin Paradox", т.е. доколко цитираното в статията изследване е авторитетно и правилно е под въпрос.

2. В изследването никъде не се споменава изрично България и не се прави какъвто и да бил извод за нея.

3. Да, на графиката се вижда, че България е една от държавите с най-ниско задоволство от живота, но не тази с най-ниско.

И как тогава, по дяволите, се стига до: "… and the saddest place in the world, relative to its income per person, is Bulgaria." и още повече до: "България била най-тъжното място на света"?!

Както се пее в една песен на щурците: ЕТО КАК:

  • авторите на новото изследване Betsey Stevenson и Justin Wolfers са си скъсали задниците от работа и накрая са успели да завършат своя труд, който е над 100 страници. Доста амбициозно от тяхна страна те се опитват да оспорват твърденията в Easterlin paradox, което е похвално. В същото време търсят популярност и се стига до интервю с автора на статията в The Economist.
  • Явно по време на интервюто става дума за някои интересни резултати, които се забелязват в изследването и един от тях е, че България, въпреки че има относително голям GPD на човек от населението е едновременно с това и с едно от най-ниските стойности на задоволство от живота (за това още по-долу).
  • Авторът на статията се опитва да я направи по-интересна и цитира забележката за България извадена от контекста и сгрешена. Цитатът е: ".. and the saddest place in the world, relative to its income per person, is Bulgaria" (и най-тъжното място на света, съотнесено към прихода на човек от населението е България), а в същото време графиката към статията показва не прихода на човек от населението, а GDP (брутен вътрешен продукт) на човек от населението, което, макар и свързани, са две съвсем различни неща, все едно е да сравняваме ябълки и круши.
  • Авторът на статията се опитва да измисли оригинално заглавие и стига до "The rich, the poor and Bulgaria" (Богатите, бедните и България)
  • някой "редактор" във vesti.bg в пристъп на национално присъщ мазохизъм решава да се прави на оригинален и също така, в унисон на типично журналистическия подход а) да се опростява (и изпростявя); и б) да се търси сензация; стига до заглавието: "България била най-тъжното място на света"

Сега видях, че и dir.bg е превел сляпо статията и също излиза с много подобно заглавие: ""Икономист": България е най-тъжното място в света". Нищо, чудно до няколко часа и другите новинарски сайтове да изпапагалстват, а утре да го има и в хартиените вестници… Ех, мили юродчета… :-)

Някой би могъл да попита: "Ееее, ти па сааа! Как така реши, че точно за България ще говорят тия учените?". Ами (еми), загледайте се в графиката и ще видите, че България е най-яркия пример за това, че тезата на Betsey Stevenson и Justin Wolfers е погрешна: България се намира в "средата" (кавичките са, защото скалата е логаритмична) на скалата за БВП на човек, а в същото време е с една от най-ниските стойности на задоволство от живота, т.е. опростено казано: вземаме повече кинти отколкото в много държави, ама сме по-нещастни от тях, демек няма връзка между щастието и парите.

Наколко други интересни неща:

1. Погледнете графиката. По същата логика, по която се казва "и най-тъжното място на света, съотнесено към прихода на човек от населението е България", може да се каже "Най-щастливото място на света, съотнесено към прихода на човек от населението е Венецуела". Защо не го казват това? Емиии, защото:

  • журналистите обичат да използват клишето "Добрата новина не е новина", т.е. винаги лошото/тъжното/страшното е с предимство. За съжаление са напълно прави…
  • как си представяте един от флагманите на капиталистическата преса да си признае чистосърдечно, че трансформиращата се към социализъм Венецуела е най-щастливата държава? :-)

2. Сега сериозно: Погледнете пак графиката и вижте как България стои настрани, отделно от страни, които са от нашата черга като Сърбия, Румъния, и т.н… Защо бе, господи, сме толкова нещастни?!

Сещам се за няколко неща:

  • явно сме изключително способен и талантлив народ, щом постигаме толкова добри резултати, следвайки поговорката "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле". Какво ли щеше да стане ако следвахме друга поговорка?;
  • всеки иска уважение, но не дава уважение. Не случайно пиянския лаф е "Ти мене уважаваш ли ме?". Признанието/уважението е четвъртото стъпало в мотивационната пирамида на Маслоу…;
  • всъщност, България може да бъде най-добрия пример, че тезата на изследователите е вярна: 2007, преди кризата, по времето на кредитния бум, когато всички се бяха видяли малко в пари се усещаше една промяна в хората -- бяха станали по-ларж, по-спокойни, по-доволни… Иска ми се да доживея деня, в който няма да сме в криза и ще отлепим осезаемо от дъното и хората масово ще си надвият над масрафа за елементарните неща и ще започнат отново да мислят за глупости като: дали да си купят, 37 или 42″ телевизор, дали да отидат на море в Турция или Гърция и т.н… Искам да видя тогава резултатите от изследване за задоволството от живота.
  • никой не смее да се похвали. Дали, за да не му завидят, дали, за да не чуе дявола… В резултат се получава така, че когато ги питат как са, хората, които са добре казват "Бива", а тези, които са зле си казват "Зле". Пак някаква народопсихология…;
  • Има един друг израз: "Невежеството е блаженство". Казано по друг начин и опростено: тъпите не могат да са нещастни. Има един парадокс, който ме втрещявя: в България (почти) всеки пропаднал квартален пияница (си) задава екзистенциални въпроси за "Живота, вселената и всичко останало", а мои, супер интелигентни чуждестрастранни колеги плуват в едно розово, мътно невежество и са си щастливи и безхаберни… Явно имаме нужда от повече невежество…

На няколко пъти ме упрекваха, че публикациите ми не следват препоръчителната структура: въведение, изложение, изводи, заключение. Обикновено ми липсвали последните две. Е, и сега ще е така -- разчитам, че хората, които ме четат са достатъчно умни и могат и сами да си направят изводите. Относно "заключението" -- то е за публикациите, който ти натрапват изводи наготово и целта му е читателя да бъде "изведен" от публикацията по достатъчно мек и плавен начин, така че да не забрави какво са му набили в главата.

[EDIT] Забравих нещо важно. Термините, които използват изследователите са един път "life satisfaction" и друг път "happiness". Останах с впечатление, че ги използват взаимозаменяемо. С уговорката, че не претендирам за експертност, за мен двете неща са различни и то могат да означават две коренно различни неща:

  • "life satisfaction" (задоволство от живота) е необходимо, но недостатъчно условие за "happiness" (щастие), т.е. "life satisfaction" e по-малкото общо кратно. Казано по друг начин: трябва първо да си доволен от живота и чак след това можеш да станеш щастлив.

ИЛИ

  • "life satisfaction" се отнася за по-дълъг период, примерно година, докато "happiness" е по-скоро моментно, краткотрайно и преходно състояние. Пример: може да си затънал в лайна и с нулево задоволство от живота, но ти се ражда дете и в момента си щастлив (но за кратко) :-)

Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image