Учителите и техните заплати -- га е трябвало, де сте бляли

Публикувано / posted 2007-10-07 в категория / in category: Некои съображения
  

Последните 2-3 месеца умишлено избягвам да правя постинги на сериозни теми, но някои последни събития и разговори ме мотивират да взема и аз отношение по вече поизтърканата тема за учителските заплати (лекарските също, както и останалата бюджетна сфера).

Много ми харесаха постингите на Делян Делчев по темата:
За учителските протести и Лично мнение -- за учителите и другите протести пак -- с някои дребни различния мненията ни съвпадат. Делян, като културен човек, не е вложил прекалени емоции, а спокойно е изказал своето мнение. Аз обаче, като един двойно рафиниран простак, мисля да се изкажа доста по радикално.


Ще разделя хората, получаващи заплати от държавата (или общината, което към момента е почти същото) на три групи:

  • а) Лекари и учители -- признак за отделяне: отличават се с необходимост от сериозно образование(особено лекарите). Работата им е много отговорна (за учителите в дългосрочен план).
  • б) Оперативни служители в данъчни и общински администрации, НОИ -- признак за отделяне: имат много "клиенти", постоянен поток от хора, т.е. не дремят по цял ден, а се разправят с народ (с различна ефективност, разбира се).
  • в) Вся осталная сволоч -- признак за отделяне: търкат столовете по цял ден; дремят; ако на някой му се наложи все пак да свърши нещо -- оревава цялото учреждение колко много работа е свършил (точно както кокошките като снесат яйце). Концентрация от такива хора -- всички министерства, държавни агенции, държавни предприятия като Булгаргаз.

Да започнем отзад-напред.

в) за тия няма какво да се говори, там безпроблемно могат да се съкратят 50% от хората и пак ще си бъде същата боза. Много ми е смешен Никито Василев, като обяснява, че България нямала необходимия административен капацитет за усвояване на европейските фондове. Всеки търтей ако успеете да го накарате днес да поработи поне час -- ето ви го капацитета.

Не ме разбирайте погрешно -- и там има читави хора, които си вършат съвестно работата, но те са не повече от 10%. За останалите… айде няма съвсем да изпростявам.

б) Приятно бях изненадан от последното ми посещение в данъчната служба -- макар да имаше опашка, хората бяха обслужвани бързо, нямаше нерви. Доколкото съм чувал в НОИ не е точно така, но мисълта ми е, че тези хора по цял ден имат работа. Техните заплати трябва да се вдигат за сметка на съкращенията във в).

а) тези хора не мога да ги разбера -- поне от 10 години мрънкат, че са им ниски заплатите, а едва тази година излязоха на наистина сериозни протести. Тяхната работа е много отговорна и е срамота да стоят с 400-500 лева заплати и наистина им се чудя, как са търпяли това последните години. Проблемът е, че сега всичкото натрупано напрежение избива наведнъж и специално учителите се изхвърлят брутално с исканите 100% увеличение.

Не става така. Ако наистина искате да взимате много повече пари -- позамислете се за смяна на работата ако дори и на друго поприще. Без смяна -- сериозен ефект няма.

Аз съм сменил 4 работодателя, всичките пъти основно заради по-висока заплата. При всеки от случаите съм оставял колеги с които съм се разбирал добре и ми е било приятно, но няма как…

Ето една малка статистика за увеличението на приходите ми (която вярвам е много подобна при повечето от колегите). Обхваща периода за последните 8 години :

Работа 1: база

Работа 1: + 10% (след една година)

Работа 2: + 30%

Работа 2: + 10% (след една година)

Работа 2: + 10% (след още една година)

Работа 3: + 10%

Работа 4: + 20%

Работа 4: + 10% (след 3 месеца)

Реална разлика между "база" и сегашна заплата = 150% (бруто, не се отчита инфлацията (а трябва да си направя тази сметка за себе си (сега като гледам, темпа на нарастване на заплатата ми намалява значително (нещо съм се прецакал)))). Ако си бях стоял на първата работа през всичките тия осем години едва ли щях да имам повече от 50-70%. Сега, между другото, отново съм в процес на смяна на работата, т.е. 5 различни работни места за 8 години.

Да, не е приятно да се сменя работата, но без това не може. За съжаление не така мислят учителите и лекарите. Някой може да възрази -- да ама ти си работиш по специалността, а те трябва да я сменят -- не е така, завършил съм "Стопанско управление", но тъй като никой не ме взе за директор с 5000 евро заплата ми се налага да работя като прост програмист, стоейки средно по 12 часа на ден пред компа (8-9 в офиса, останалото -- на частно).

Тук искам да спомена и един друг момент -- международната "конвертируемост" на професиите. Реалността е такава, че учителите не могат от БГ да отидат да преподават в чужбина. Но ако знаят език могат да работят като детегледачи. Искаш 1300-1500 евро заплата? Няма проблеми -- отиди в Германия да гледаш на някой баровец детето. Ще ти се зарадват, че си с педагогическо образование и че може да му помагаш за училище.

Лекари се търсят по света. Пак нещата опират до западен език.

Медицински сестри -- там и език не трябва много-много. Работа за гледачи на стари хора има колкото искаш в Германия, Австрия, Израел (там даже нерядко става дума за български евреи -- съвсем няма проблем с езика) и др.

Тезата ми е следната:

1) Пичове, докато не оголите фронта и не се получи дефицит на кадри (в държавата) ще се е*ават с вас до безкрайност. Докато поне част от вас не заминат за чужбина тук заплатите ви няма как да нарастнат значително. На никой не му е приятно да ходи да работи на майна си райна за едните му пусти пари, но това е положението… Организираните протести са хубаво нещо, но:

  • много рядко успявате да се организирате и както стана в случая с учителите -- едва когато ножа е опрял до кокала; га е трябвало да излизате на протест, де сте бляли. За последните 10 години поне 6-7 пъти имаше избори. Трябваше ли "простите" шофьори да ви светнат как се прави.
  • всеки трябва и сам да се погрижи за себе си, а не да се подмотва със стадото като послушна овца. Които са по-млади и решителни -- пробвайте се в чужбина.

2) Докато стоите на едно и също работно място и не създавате турболенция не можете да очаквате, че ще се съобразяват с вас. Пробвайте в частните клиники и болници (не знам колко такива има всъщност)/ училища и детски градини. Ако не стане -- винаги може да се върнете на държавната работа. За хората със семейства и деца е ясно, че това е трудно осъществимо, но по-младите ви колеги не би трябвало да имат проблем с това (както си е при всички професии btw).


Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image