Разказ: Емил и Росица

Публикувано / posted 2008-05-25 в категория / in category: Графомания
  

Чаках във входа повече от 5 минути.

--- Навън е страшен бахар! --- изстреля с треперещи устни моя приятел Емил, докато влизаше. --- Замръзнаха ми барабонките.

--- Мдам --- потвърдих с тона на човек, който е пътувал 10 км през задръстванията на София и много-много не ми се коментират банални теми като времето.

Метнах фаса през затварящата се зад него врата и той тупна грозно на плочките. Замислих се дали да не го взема и изхвърля в кофите или поне някъде настрани, но теглих на ум една майна и се качих при асансьора.

Емил още трепереше. Беше облечен само с някакъв гъзарски анцуг Адидас и една тениска отдолу. Присетих се за прочетеното в един блог, че българина е българин ако има "официален" анцуг и му казва "анцунг". Също така се сетих и за един лаф, казан ми от един от тарторите в агитката на Левски -- "Като се ходи на мачове в чужбина, задължително се вземат анцуг и джапанки и като се настаним в хотела се слиза с тях в лобито "по национална носия" . Усмихнах се наум.

Асансьорът дойде. Готин, лъскав хидравличен асансьор, без драсканици по стените. Емил живееше в нова кооперация в "Стрелбище", където всичко беше все още запазено и щеше да остане така, поне докато не се народят малко чавета и не поотрастнат и станат малки келеши. "Кур", "Metallica", "ЦСКА" (задраскано), "Левски" (задраскано и със засъхнала храчка). Едва ли щеше точно това да пише по стените след 6-7-8 години. "Ценностите" се променяха.

Влязохме в тях и той си събу "чехлите за навън" и обу тези за "вкъщи". Помислих си да го избазикам, че тези "за отвън" е класическо да ги държи пред вратата, но ме домързя.

Вътре беше бая топло и побързах да съблека якето.

--- Къде е Росица? --- попитах аз.

--- Командировка. Трябва да се върне днес или утре. По-скоро утре.

--- В страната? Мислех, че само по чужбината ги пращат?

--- Луд ли си. В Австрия е. Напоследък само там ходи.

--- Е няма ли да я посрещаш на летището? --- учудих се аз. Като го знам как гледаше да й угоди за всяко нещо беше направо невероятно, че ще я остави сама да се прибере.

--- Абе… --- Емил нещо се спече. --- Последният път като я посрещах малко се сдърпахме и сега не иска да я посрещам.

--- Е това са лигавщини. За какво се сдърпахте?

--- Абе тъпа работа… :-( --- каза той и явно не му се говореше много много по темата, но в същото време имаше нужда да се оплаче.

--- Ммм? --- подканих го леко аз и се разположих на разкошния диван. През хола срещу мен стоеше огромната 42″-а плазма. Беше идеална за гледане на мачове.

--- Абе изсипаха се с нейните колеги и шефа й, и се оказа, че ще трябва да отидат до офиса. Не стига, че се връщат от командировка ами беше и събота. Къв офис, кви пет лева?!? Та посрещам я аз и кво става? Дава ми куфара и отива на работа. Все едно съм й някакъв носач. Остави това, но и после се прибра леко подпийнала. И аз й се разсмърдях.

--- Хм --- позачудих се аз. --- Това въобще не звучи добре.

Въпросната Росица я бях виждал 2-3 пъти и само веднъж за по-дълго време. Представляваше разкошна мадама, висока към 1,70, дългокрака и с изключително грациозни меки движения. Дълга кестенява коса, кафяви очи, красиви ръце с нежни китки и с едно супер топло секси излъчване. Последният път, когато бях на гости на Емил, беше нещо болна, сополива и въобще бъгната, но дори и тогава излеждаше много готина. Нищо чудно, че моя човек си беше загубил акъла по нея. За съжаление такива неща не остават ненаказани и тя го беше затиснала под такъв чехъл, че дори и сталинисткия ботуш изглеждаше в сравнение с него като невинна балетна цвичка. Което беше много странно. Емил съвсем не е от хората, които имат проблеми с намирането на гаджета и като хванат/излъжат някоя да примират от страх да не я загубят. Точно обратното -- познавах го 4-5 години, бях му ходил на вилата поне 9-10 пъти и много добре бях видял какви пичолини водеше там (и какъв разврат правеше). Даже с него се запознахме покрай едно мое бивше гадже Милена, което тогава вече беше негово гадже (и което се беше променило от пепеляшка в принцеса в промеждутъка между двама ни). С две думи -- въобще не съм очаквал, че точно той може да го загази така.

--- Еми не звучи добре копеле --- каза Емил леко раздразнено, намеквайки "не ми помагаш особено".

--- Ма ти май добре си се вкиснал?

Той сви рамене и попита:

--- Какво ще пиеш?

--- Ами водка. Последния път като идвах имаше останала половин Абсолют, която между другото и предпоследния път пак си беше там --- избазиках го аз.

--- Аааа, не. Сега съм заредил --- каза той и отвори барчето където строени стояха бутилки на стойност поне 300 лева.

--- Ююююю! Ама ти този път си прекалил. Какво е това бе копеле?! Аз тук не съм виждал толкова пиене откакто се хвана с Росица. Тя много те е разпуснала ;-).

--- Абе лесно ти е на теб да се ебаваш.

--- Ми лесно ми е, защото съм си го направил да ми е лесно. Аре са, не се стягай, знаеш много добре, че не те базикам не за да ти е гадно, а за да се отпуснеш малко. Като те гледам как си се спекал просто не мога да те позная.

--- Верно е това --- каза Емил и остави бутилка Абсолют на масичката. --- Между другото -- нямам безалкохолно.

--- Е, хубава лайна!

--- Е какво "хубава лайна", айде не се лигави --- тросна ми се Емил.

--- Абе копеле, не се лигавя, не мога да пия концентрат без разредител. Получавам ебати и киселините. Ще сляза да взема една кола 2 литра.

--- Е къде ще ходиш навън, ебати и студа е?! Седи тука, ще видя в хладилника дали няма нещо на Росица.

--- Вземи и чаши --- подвикнах след него. --- И пепелник.

Отидох до коридора да си взема цигарите от якето, но го нямаше на закачалката, където го оставих.

--- Абе къде ми е якето?! --- провикнах се към кухнята.

--- В гардероба.

Бреййй, тоя Емил станал много прибран. Кога успя да го прибере. Тази Росица съвсем го е променила.

Взех запалката и цигарите. Проверих колко остават в тази кутията -- има-няма 10-ина. Бях се подготвил с още една резервна кутия с оглед на това, че щеше да бъде дълга и тежка вечер. Напоследък рядко се виждахме с Емил, а когато това ставаше беше, за да пийнем едно хубаво и да коментираме жените и футбола. Или май само жените. Или всъщност само Росица.

Емил и преди си беше малко странен. Имаше периоди преди в които се виждахме често, канеше ме на вилата му едва ли не като почетен гост, а после изведнъж нещо се нацупваше заради това, че съм му казал директно някоя нелицеприятна истина и не се обаждаше с месеци. В един момент му минаваше и пак започваше да звънка. Този цикъл се беше повтарял 3-4 пъти, докато не се появи Росица и той не се мушна под радара за около 3 месеца. Бях решил, че пак нещо се е разсърдил и тъй като вече му бях свикнал не обърнах особено внимание. Така до деня в който не се обади да ме покани на рожденния си ден. Бяхме в един ресторант в Лозенец, около 20 човека. Оказа се, че това всъщност е официалното презентиране на Росица пред неговите приятели. Както разбрах по-късно никой не я беше виждал дотогава и тук-таме само някой беше чул или подразбрал. Емил явно я беше крил до момента в който не се е почувствал достатъчно сигурен, че я е "хванал" за което, разбира се, не може да бъде упрекван -- повечето от неговите приятели бяха ебати и подлите хиени, които нямаше и секунда да се поколебаят да й се нахвърлят. Бях ги виждал в действие на купоните на вилата -- при положение, че повечето пъти имаше жени в излишък, те си правеха мръсно един на друг и то не защото чак пък толкова са харесали дадена чужда мадама, а просто защото това им даваше някаква извратена тръпка и на следващата разпивка щяха да се ебават един с друг кой кого и как е преебал. Шибани богаташки татини синчета. Нашмъркат се и почват с глупостите. "Мамцу ви йебем наркоманска" ("Черна котка, бял котарак").

Емил се върна, носейки чаши и една кутия портокалов сок Pfaner.

--- А фефелник?

--- Е, пичка ти лелина --- каза без злоба Емил и се запъти обратно към кухнята.

Той и цигарите беше почти спрял покрай Росица. Позволяваше си да запали по някоя само в нейно отсъствие или когато и тя се правеше на пишман пушач.

--- Имаедна снежанка в хладилника --- каза той като остави пепелника пред мен. --- Да я донеса ли?

--- Ми дай я.

--- Ама май е малко стара.

--- Нищо, най-много да ни хване рядкото щастие.

Той пак излезе, а аз се зачудих как да подкарам разговора като се върне. Явно беше, че ме извика, за да си излее душата, да му олекне и да чуе някой друг безсмислен съвет, който мога да му дам. Проблемът с него беше, че въпреки, че това упражнение го бяхме правили не един и два пъти му беше трудно в началото да се отпусне и трябваше мнооого бавно и деликатно да се премине от общи теми към болезнената тема с гаджето му. А, и да не е преди втората водка.

--- Ето салата, "пепелника е пред тебе, взимай си фъстъчки" --- цитира той "Ъпсурт". --- Нямаше салфетки и донесох от кухненската хартия --- остави цялото руло на масата по средата.

--- Слонска тоалетна хартия --- констатирах аз и си откъснах едно парче.

Емил взе дистанционното и пусна телевизора.

--- Намери някаква музика.

--- Много нареждаш днес --- тросна ми се Емил. --- Дали няма някой мач?

--- Са мач ли ще гледаме? --- озъбих му се и аз.

--- Абе… --- започна той без да има намерение да довърши псувнята. --- Гледа ли Тотнъм с ония датчаните, кви бяха?

--- Мдам, 3:2.

--- Да, видях резултата. Поне този път интересен ли беше мача? Аз не можах да го гледам.

--- Горе-долу. Ония поведоха с 2:0 до 15-тата минута и така си остана до началото на второто. После бербатко вкара един и после и някакви други и така 3:2.

--- А готин ли беше гола на Бербатов?

--- В обичайния му стил, нали го знаеш --- изведоха го сам срещу вратаря с неудобна топка, той нещо се разпъна, цъкна я и тя се изтърколи в мрежата. Като му е удобна топката ще изпусне, като е някакъв зор -- вкарва.

--- Ти пак ли по интернет го гледа или го даваха по телевизията? --- попита Емил, докато сипваше водката.

--- Мдам.

--- Айде наздраве.

--- Айде.

Чукнахме се и отпихме. Водката беше гадно топла.

--- Блах. Сложи я в хладилника тая водка, че е пикня. Направо в камерата.

--- Мдам.

--- Мислех да купувам хладилно барче за вграждане --- започна той от вратата на хола като се върна. --- Обаче ебати и простотиите.

--- Що кво стана? --- попитах подканящо аз.

--- Ами простотии. Едвам намерих фирма, която да се занимава с такива неща. Баща ми отнякъде изкопа някакъв негов познат, който внясял подобни гъзарии, но не държали на склад ами само по поръчка били. Даваш си размерите, плащаш 3-4 бона и чакаш 2-3 месеца докато го направят в Италия и ти го донесат. И после отделно трябва да си търсиш майстор да го монтира. Мърлячи --- направи физиономия Емил, докато цъкаше с дистанционното. --- За 3-4 бона не само, че трябва те да ми го монтират ами и свирка да ми направят, деба и нещастниците.

--- Е лусковете са скъпи --- подхвърлих иронично.

--- Да, нека са скъпи, ама да ти предлагат цялостна услуга. Откъде да търся майстор?!

--- Е да --- отговорих аз и боцнах от снежанката.

--- Как е?

--- Нищо и няма. ОК си е. Разправях ли ти как се посрах от една сливенска салата наскоро? Майката ми се еба.

--- Хаха --- развесели се Емил. --- Верно?

--- Да бе. Взех я от Билата, престоя към 1 седмица в хладилника преди да се сетя за нея. Казах ли ти, че си взех хладилник за моя балкон?

--- Да --- кимна той.

--- 3-4 дена не можах да ходя на фитнес от страх да не се насера като вдигна щангата.

Емил пак се разсмя.

--- Това харесва ли ти? --- беше намерил музикален канал.

--- ОК е, остави го.

Известно време си поркахме и обсъждахме националния отбор. Какъв селяндур е бате Ицо, какъв бог беше като играч и какъв нещастник като треньор. Изкоментирахме и Пената колко е кух и не може да върже едно изречение като хората и че ако не се намери свестен треньор и световното ще гледаме през крив макарон.

--- Абе, какво прави оня агент Пешо? --- попитах го аз.

Пешо е един изрод, който правеше невероятни простотии на купоните на вилата, като най-редовно се сбиваха с един Делчо след като се нашмъркат. Един път бяха започнали и със столове и бутилки да се замерят, та едвам ги разтървахме. Този агент обаче имаше невероятната способност винаги да води по 3-4 мадами. Е, в повечето случаи малки курвички, които е забърсал от някоя дискотека предишния ден, но понякога имаше и много добри попадения. Да се чуди човек как лайнар като него успявява да нахапе такива девойки. Е, C-класата донякъде обясняваше нещата, но само донякъде -- все пак си беше селяндур (макар и потомствен софиянец) със изразен шопски диалект ("нема", "млекО", "мЕсо") все едно преди два дни оставил прасетата и е дошъл от Мировяне (където е бил съсед на Пената). Беше гъзарче, облечено в маркови дрехи, но дори и това не успяваше да прикрие просташкия му вид и най-вече поведение. Емил ми беше разправял, как на един купон Пешо напил зверски някаква малка пикла, ама я напил до несвяст, съблякал я гола и цяла вечер я разнасял пред всички. После я занесъл в някаква стая и заедно с оня другия изрод Делчо и се изредили като се снимали как си слагат куровете в устата й и т.н.

--- Не знам какво става с него --- отговори Емил. --- Не съм го виждал от месеци.

--- Що, да не сте разпърдели заверата?

--- Абе нали го знаеш, какъв е идиот. Позволява си прекалено много неща, нали вуйчо му ще го спаси, ама ние, дето сме покрай него, можем да изядем бахура като едното нищо.

--- Вуйчо му какъв е?

--- Е не знаеш ли? Съдия някакъв, баровец.

--- Аааа --- изблях аз разбиращо.

--- Аха. С вуйчо съдия и баща адвокат му е лесно на него. Мен още ме държи шубето от някои от последните му изпълнения.

--- За онова с девойката дето я напил на вилата на баща ти и после с Делчо й теглили по една патка?

--- Ааа, не. Тази си беше курвичка. Няма проблеми. Не й беше за първи път, няма и да й е за последен. То кой ли не я еба нея. Делчо преди това и беше разцепил ануса, буквално. Тя нали е едно кльощаво миньонче. Беше я карал до някаква болница после.

--- Да бе?! --- втрещих се аз.

--- Да бе, сериозно ти казвам. Е, не чак разцепил, но имало кръв. И на следващия път тя пак дойде, все едно че нищо не е ставало.

--- Еби му майката! --- бях наистина потресен. Облегнах се назад на дивана и се опитах да осмисля казаното.

--- Мдам.

Емил доизпи каквото имаше в чашата на една глътка и отиде да вземе бутилката и да сипе отново.

--- А какво е направил толкова, че си го отебал вече? --- продължих да любопитствам.

--- Не е за разправяне. Писна ми от неговите простотии. Въобще не се събразява.

--- Да не би пред Росица нещо да те е издънил?

--- О, да и то не веднъж! Аз отдавна ги държа надалеко един от друг.

Емил не продължи и аз реших, че не точно Пешо му е проблема по отношение на Росица. Отидох да пусна една вода. Тоалетната в банята беше по-близо и отидох там. Вътре беше обичайната картинка -- всичките рафтове пълни с женски джунджурии -- кремчета, балсамчета, няколко вида шампоан, разни шишенца, които един бог знае какво съдържат. В единия ъгъл свенливо сбити стояха пяната и самобръсначката на Емил.

Като се върнах той си цъкаше с дистанционното, но докато седна и върна музикалния канал.

--- И те така… --- каза неопределено той.

Чудех се как да го подхвана, но вече алкохола ме беше хванал и реших да го атакувам фронтално, а не да го подкачам оттук-оттам докато реши да говори.

--- И са копеле, какъв е проблема с Росица. Виждам, че си се спекъл зверски.

Той направи физиономия, почуди се как да започне.

--- Абе проблем. Проблем няма…

--- Хм. Е ОК. Ама те виждам, че си шпек. Да не би тия командировки да те дразнят? Или някой фен се е появил, който и мъти главата?

--- А, за фен -- не знам.

--- То покрай такива жени като нея винаги има фенове. Трябва да си свикнал с това --- ръсех философски глупости с идеята поне малко да го изръчкам, за да видя дали това му е проблема.

--- Абе ебал съм ги феновете. Не ме е страх от Сульо и Пульо. Те въобще не са проблем.

--- Заеби тая работа, не си само ти баровец.

--- Е, да. Всъщност, честно казано, напоследък се улавям, че я ревнувам от шефа й, но гледам да не го показвам.

--- А има ли за какво да ревнуваш от него, нещо показала ли е? --- я да видим дали тук не се крие зайчето.

--- Ами, пффф, де да знам. Кво да покаже?! Тя е с него повече време отколкото с мен. Това не е малко. Осем часа в работата, през 2-3 седмици е командировка за 2-3-4 дена… Пак с него. Там и да има нещо те си имат всичките възможности да си правят каквото си искат абсолютно дискретно.

--- Нея повишиха ли я?

--- Не, още си му е асистентка. Сега я пратил на някакви курсове по немски. Аз й викам: абе ти английския не научи добре, а започваш немски! Ама шибаната Австрия… Ако вземе да го научи наистина немския има опастност да я изпратят за постоянно там. Това ще е огромна… огромна неприятност.

--- Мдам, страшен пенис --- потвърдих аз.

--- Страшен пенис, точно!

--- Е добре, ти не си ли говорил с нея за това? Какво смята да прави? Всъщност то и ти какво смяташ да правиш с нея. Вече колко време сте заедно. Гледам -- държиш на нея. Нещо сватби, али-бали? Минава ли ти през акъла?

--- Хм --- Емил се усмихна тъжно. --- Минават ми разбира се. Още откакто се нанесе при мен го мисля това, но… Много е хлъзгава.

--- В какъв смисъл?

--- В смисъл… --- имзърмори се той. --- С нея се говори много трудно ако не иска да говори за нещо. Изплъзва се толкова ловко, ама толкова ловко, че въобще не можеш да я приклещиш по никакъв начин.

--- Е ти не можеш ли да и поставиш директно въпроса?

--- Кой въпрос?

--- Който и да е!

--- Е то някои неща не можеш да ги питаш директно… --- сконфузи се Емил.

--- Как да не може?! --- продължих да натискам аз. --- Като не можеш по никакъв друг начин да я питаш, какво друго ти остава?

--- Не копеле, не става така.

--- Е…

--- Не става… Не мога да я питам директно "Ти спиш ли с шефа си?". Не мога и да я питам "Ще се омъжиш ли за мен?". Тя щом избягва темата значи не й е до това.

--- Е да, прав си. Не можеш да я питаш за шефа й… --- признах аз.

--- Не става така.

--- …но за жененето… Копеле тя ако няма намерение, какво означава това. Ти си вече на 30 и кусур. Тя ако те замотае още 2 години щото така и изнася засега и после се изкопае? Ти после още 1 год ще си парцал докато се съвземеш и след това ще си на 35-36. Хм?

Емил наведе глава в първия момент, но почти веднага се съвзе:

--- Какво "хм"? Ще изям лайната… Ще си взема една дебелана след това и готово. Няма да свърши света я…

--- Т.е. ти си решил вече, че ти е време да се жениш? --- реших да проверя за всеки случай.

--- Да, решил съм --- отговори твърдо Емил.

--- Мдааа…

--- Какво?

--- Ама специално за Росица или по принцип си го решил?

Емил направи поредната гримаса и отегчено отпи от чашата си.

--- Копеле, това е много тъп въпрос --- каза накрая той. --- Ама изключително тъп.

На мен ми изглеждаше като най-важния и основен въпрос, отговорът на който ще доведе до изясняване на основната част от проблема му, но явно се налагаше да се зададе по-деликатно.

--- Ще те питам по друг начин: Преди да срещнеш Росица ти беше ли достигнал до този извод, че ти е време да се жениш?

--- Понякога си толкова досаден, че ме изкарваш извън нерви. Дай една цигара.

Емил запали по нескопосания начин на непушач, който сега са решил да опита какво са цигарите. Чак се зачудих дали не играе нещо.

--- Какво искаш да докажеш с това? --- попита ме той.

Това вече беше изнервящо.

--- Искам да докажа, че ако си опитваш да действаш като тъпа путка, която от малко момиченце си мечтае да се омъжи и само това й е в акъла -- ще изядеш солиден бахур.

Ето за такива реплики Емил имаше навика да ми се сърди за по няколко месеца. Този път обаче не се нацупи. Просто изглеждаше наранен и уязвим.

--- Копеле, ти въобще не знаеш какво ми е и как се чувствам. Въобще не знаеш. Ти си водиш ергенския живот и те боли кура за каквото и да било. Направо съм ти се чудил някой път как може да отебаваш нещата с абсолютна лекота и да си един такъв дистанциран и студен. Но това е до време, нали знаеш? И в един момент ти ще изядеш бахура и то много сериозен.

Това си беше язвителна контраатака, но реших да не прехвърлям разговора върху мен и да се защитавам. Това можеше да стане по-късно, а сега трябваше да довършим неговата тема.

--- Не става дума за това, да те шибам --- казах му аз сериозно --- Не съм тръгнал да те нападам или да се ебавам с теб, нали знаеш? --- изчаках за потвърждение и след 2-3 секунди той най-накрая кимна. --- Ще ти дам един пример. Помниш ли какво стана с Милена?

--- Коя Милена? --- искрено се зачуди той.

--- Моята Милена. Ходихте две години.

--- Е?

--- За нея искаше ли да се жениш?

--- Не, разбира се --- отговори той с тона, който би завършил с "Ти луд ли си?".

--- А какво стана там, защо се разделихте? Доколкото си спомням ти й се кефеше на нея, а тя на теб още повече.

--- Така е. Тя беше страхотна мадама.

--- Хм, аз имам съвсем други впечатления, но както и да е --- вметнах аз. --- Въпросът е, че…

--- Какво, не беше ли готина? --- прекъсна ме Емил със саркастичен тон.

--- Абе ти не я познаваш отпреди, нямаше нищо общо.

--- Какво не и е било общото?!

--- Остави това, имах предвид, че тя искаше…

--- Не бе, стана ми много интересно. Какво й е било преди?! --- попита Емил, навеждайки се към мен.

Явно реши, че ме е хванал натясно. Това не беше добре -- нямаше нужда от противопоставяне. Явно трябваше да му уйдисам на акъла.

--- Какво й е било… Първо, че нямаше нищо общо като поведение. Второ, че беше с 10-ина кила отгоре. Трето, че въобще не беше толкова… печена. Беше просто една мила девойка с хубаво личице и сплъстена коса. Това беше.

--- Ама пак си е била готина, нали? --- настояваше си той.

--- Ами копеле, не беше готина. Ако щеш ми вярвай.

С Милената се запознахме покрай един мой приятел, който я беше взел на една разпивка. Всъщност той беше приятел с един от нейната компания, който я беше довел нея и още две в бирария Калкута в Люлин. Всъщност май някой имаше имен ден -- не си спомням. Бяхме се пръснали на две маси -- аз, моя приятел, оня фен и трите девойки на една, останалите на другата. Гледам девойки, викам си: аферим, машала, екстра. Нали съм си кютук допреди третата бира не можах да се включа в разговора кой знай колко, но след това ми дойде вдъхновението и започнах със забавните глупости. Добре се получи и в един момент Милената започна нещо да ми се лигави, но на мен интересът тогава ми беше насочен към една от другите девойки, но тя не ми обръщаше никакво внимание. Не си спомням как се се казваше, но приличаше малко на Мишел Пфайфър, накратко -- разкош. Както и да е, в течение на вечерта все повече и повече си приказвахме с Милена и накрая аз и взех телефона и така се почна. Тя тогава беше една комплексирана студентка по МИО в УНСС, слушаше електронна музика, редовно ходеше по такива партита и имаше пиърсинг на носа. В интерес на истината й стоеше много добре -- на красиво лице и лайно стои добре. По принцип на съм фен на такива неща и не бях пропуснал възможността да и го кажа, но това е отделна тема. Ходехме с нея около 1 месец, но и това беше много. Макар да се разбирахме за някои неща, имаше някои въпроси, които бяха доста конфликтни. Тя се опитваше да ме зариби по отношение на електронната музика. Сега, аз харесвам електронна музика, но не съм кой знае какъв фен. Фен съм на Metallica, Judas Priest, Machine Head и т.н. Тя това не можа да го приеме (глупости). Аз не можах да приема, че тя има желание да излизаме всяка вечер (егоист). Тя не можа да приеме, че имам и други интереси освен нея (егоист). Аз не можах да приема, че може да е такава гъска -- само електронна музика да и е в кофата (глупости). Така се стигна до един телефонен разговор в който си повишихме тон и тя ми би шута със задна ножица.

--- Е не мога да го повярвам, сори --- каза Емил и се облегна назад. --- Какво и беше различното?

--- Всичко.

--- Добре за килограмите разбрах, но тя беше висока и едва ли това й е било проблема.

--- Не, разбира се. Това го казах, защото те знам теб какъв си фен на по-кльощавите. И преди съм ти казвал, че на мен границите за теглото са ми доста по-широки откъм горната страна --- тук се наложи да се позамисля. --- Абе, най-вече ме дразнеше това, че се държи супер изкуствено. Мислеше се за някаква принцеса и че всичко, което тя прави е супер cool, а както се досещаш далеч не беше така. Примерно тя тогава беше с много дълга коса, почти до кръста. Майка й я беше облъчила нещо, че за да си поддържа косата трябва да си слага разни билкови помади, които миришеха отвратително. Особено при секс това направо ми ебаваше майката -- сещаш се -- тя е отгоре, косата й е на палатка около главата ми и направо не можеше да се диша. Също и като излизаме -- седнем някъде, а около нея смърди. Отделно, че се опитваше да се прави на много интересна и преиграваше много. Това е. Нямаше нищо общо с това, което ти си видял.

Емил се почеса по носа.

--- Не знам.

--- Казвам ти --- продължих аз, --- нямаше нищо общо. След като се разделихме започна да излиза с едни две меркантилни пачаври. Едната й беше адашка. Покрай тях се промени -- видя, че в такава конкуренция не може да хване никой и започна да им подражава -- научи се да се гримира (преди не слагаше грим, не че имаше нужда), започна да се облича секси (преди се мъкнеше с едни размъкнати дънки в които гъза и изглеждаше като тир), махна скапания пиърсинг и сложи някакъв много по-малък и така. Най-вече улегна и го нямаше това дразнещо самоизтъкване и простотии. Виждах се с нея няма и година след като се разделихме и вече беше много различна.

--- Тя ли ти се обади да се видите или ти?

--- Тя.

--- Искала е да ти натрие носа какво си изпуснал? --- попита Емил с лукава усмивка.

--- Сигурно. Не знам --- неусетно бях скръстил пръсти между коленете си и щом се усетих се облегнах назад с възможно най-разперени ръце, облегнати на дивана, гледайки го в очите.

Известно време никой не каза нищо. Пийнахме, аз запалих цигара. Емил се пресегна към кутията и той си взе една. Запалката нещо не запали. Напоследък го правеше този номер.

--- Дай на мен --- казах му аз, но той стана и извади един ронсън от барчето. От тези ветроупорните с керамичен корпус. --- Ха! Имах същата, но сестра ми я загуби.

--- Как така е загубила твоята запалка?!

--- Бях спрял цигарите за известно време и я бях дал. На някакъв купон я оставила на масата и хиените я отмъкнали в някой момент. Беше готина запалка. 60-70 кинта бях дал за нея. Ти за колко я взе?

--- Не знам, взех я от баща ми. Вероятно някой му я е подарил.

Загледахме се в телевизора. Вървеше клип на Кристина Агилера облечена в светлосини блузка и съвсем къси панталонки.

--- Ебати готината мадама, а? --- коментира Емил.

--- Нали не си падаше по блондинки? --- пошегувах се аз.

--- Ха-ха --- отговори иронично той.

--- Би ли я разменил за Росето? --- рунд 2.

--- Ха-ха --- с още повече ирония.

С тия хаха-та ме парира успешно. Насладихме се на кака Кристина до края на клипа.

--- И какво искаше да ми кажеш? --- започна той като се тупна по коляното. --- Че като съм решил да се женя по принцип ще се прееба като подхождам така към Росица?

--- Не --- отговорих след кратка пауза, дакато успея да си припомня какво съм искал да кажа. --- Искам да кажа следното: много хора са се преебали, когато са опитвали да се оженят, когато са го били решили принципно, а не заради конкретния човек. В твоя случай едва ли е така -- Росицата е невероятен разкош отвсякъде, но си я оставил да ти се качи на дебелата глава. Казвал съм ти го и преди и ти си ми се сърдел за това. Нали така?

Емил се почеса по гърдите, завъртя поглед към полилея и каза с леко обвинителен тон:

--- Така е, но ти го казваш по такъв начин, че ме обиждаш.

--- За съжаление няма тактичен начин да ти кажа това.

Винаги се стига до един момента в който даден мъж е намерил дадена жена и държи на нея дотолкова, че да е склонен да скъса с много от досегашните си навици, мисли и предрасъдъци. Когато това стане, веднага получава подигравки от другите около него, че се е "огънал". От едната страна стои жената, а от друга приятелите му и баланса е много сложен, но трябва едновременно да угажда и на двата лагера, което си е непосилна задача. Лошото е, че в случая приятелите са старото и познатото, а жената е новото и несигурното. Пред тях трябва да си отбраняваш петльовите позиции, които имаш; пред нея -- тепърва да завоюваш нови. Всяка забележка, че си се "огънал" се приема много болезнено и рефлекса е веднага да отвърнеш на огъня с всичка сила.

--- Представи си, че сте оженили с Росица и са минали 10 години --- подхванах аз внимателно. --- Вече имате поне едно дете, тя е на 38-39, ти на 42-43. И двамата сте вързани един към друг и няма накъде да мърдате. Смяташ ли, че и тогава ще си склонен да ти е на главата?

--- Не знам --- откровено отговори той и постави ръце на облегалките на фотьойла.

--- И ако решиш да я свалиш оттам кога и как ще го направиш, как ще го възприеме тя при положение, че през цялата ви връзка е била там и вероятно се е чувствала много комфортно?

--- Не знам. --- Емил завъртя поглед наляво-надясно. --- Не знам, копеле --- разпери ръце. --- За мен нещата не стоят толкова рационално и толкова дълросрочно. На мен проблемът ми е сега. Ако не го разреша сега няма да има след 10 години. Мен НЕ ме е срам да призная, че съм влюбен в Росето. Влюбен до ушите при това. Забележи!

--- ОК де. А тя влюбена ли е до ушите в теб?

Емил ме погледна сякаш ще ме удуши.

--- Емиле --- продължих аз, --- знаеш много по-добре от мен, че тя е прекалено атрактивна мадама. На нея са и се извъртяли да и се пробват стотици, ако не и хиляди хиени, лъвове, тигри, принцове и всякакви други педераси. НО е избрала теб. Тя е жена и не може да си позволи лукса да се влюби до уши. Но като избере някой -- ТОВА е. Тя също е заложила на теб, както и ти на нея. Не и прави лошата услуга и на нея, и на теб, да се държиш като послушно пале, защото това ще ви изяде главите и на двамата. Ако не вкараш връзката ви в дългосрочни релси още сега, може и да успееш да си решиш проблема сега, то след няколко месеца пак ще се появи, и после пак, и пак и в крайна сметка ще изядеш бахура.

В този момента се чу отключването на външната врата. Вцепенихме се за секунда, но Емил се осъзна, скочи и отиде натам. Чух гласа на Росица и си викам: е, хубава лайна.

--… поркаме си тук --- достигна до слуха ми гласът му. --- … Не …Да.

--- Здрасти! --- Росица се появи на вратата с цялото си великолепие. --- Не, остави куфара. Ще го оправям после --- каза тя на Емил.

И така… Изнизах се максимално бързо и оставих пиленцата.

Трудно намерих такси, за да се прибера до нас. Обикновено на близката спирка чакат по няколко, но този път нямаше нито едно. Продължих по булеварда, мислейки си, че не успях да завършва цялото "изложение" и че останаха да висят някой неща. Беше ме много яд. От друга страна -- май много му надух главата. Все пак е голям човек и може да се оправя сам. Сигурно сега беше афектиран от разговора и Росицата щеше да го усети. Дано да е уморена и да го остави засега, че ако си почнат изясняване на връзката в този момент можеше да се получи лошо. Емил имаше нужда да преспи една нощ, за да може да си подреди мислите в главата.


4 Responses to “Разказ: Емил и Росица”

  1. tataf says:

    Супер! Диалогът ти е убийствен и напълно естествен. Смята? ли да пи?е? продължение или ще го остави? дотук?

  2. Огнян says:

    Ами продължение на историята си има (тя е "по действителен случай"), но засега нямам разре?ение от участващите в нея да опи?а случилото се. ?наче материал има за поне още 2 разказа: "Емил и Росица: раздялата" и "Росица без Емил".

  3. Прочетох доста статии в блога и досега не бях усетил истински точно тези странни качества на автора. Това ме изненада приятно и за кой ли път се уверих, че ние програмистите не сме нормални хора. Ха, и аз се причислих. Че сме интелегентни (няма грешка) това е ясно. Че много от нас умеят да задават правилните въпроси и да изискват отговори с необходимата твърдост пак се понася. Но, че много от нас са невероятно чувствителни, това и аз не мога да го изведа логически. Наблюдателни са доста хора, но рядко можеш да се натъкнеш на наблюдателни разказвачи. Хора, които направо те отнасят на мястото на събитието. Благодаря, Огняне!
    Не пропилявай този си талант! Ти умееш да разказваш. Хареса ми стила ти, изказа ти е обикновен, нерафиниран, но дълбок(скръстените в скута ръце, които после широко разтваряш). Не мога да твърдя, че разказа е шедьовър, но е добър, говори за заложби и за възможности. Ще се радвам да прочета още нещо от теб.

  4. Огнян says:

    Благодаря за коментара! Има някои неща, които се "пекат", но за съжаление нямам достатъчно време да ги довърша. Поне засега.

Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image