Уважението, Санчо, е на върха на езика

Публикувано / posted 2011-07-07 в категория / in category: Некои съображения
  

Едно нещо ми прави винаги силно впечатление, когато говоря с западноевропейци, било на живо, било по инет: много от тях въобще не се скъпят на похвалите ако има дори и най-малък повод за тях. Независимо дали става дума за работа, примерно да съм направил нещо готино на PHP или просто защото съм победил някой на Starcraft 2 по нетривиален начин, много често ще те похвалят толкова много, че чак неудобно да му стане на човек. Това изключително силно контрастира с масовата нагласа в БГ: Ако направиш нещо както трябва никой няма да ти каже "Браво", не от злоба, а просто защото се смята, че то "така си трябва". Допусни и най-малката грешка, непълнота или неточност и веднага ще ти се нахвърлят болюк тролове и ще те направят на конфети.

Всъщност, думата трол в случая не е особено подходяща, защото не става дума за "професионални" заяждачи, а става дума за всички нас. На всички ни се случва, вероятно най-редовно, да мърморим за това или онова и да се изкажем негативно за този или онзи. Аз дори имам специална категория в блога "Пичку ви материцу" (която е доста пълна, btw…). За контраст: имам и категория "Бравост!", но в нея има всичко на всичко 3 публикации…

Хич не се скъпим на мърморенето, критиките и псувните, а в същото време не може да ни се обърне езика, когато трябва да похвалим някой. В резултат се получава така, че си осигуряваме един на друг предимно негативни емоции и колкото повече стават те, толкова по-зле се чувстваме и по-зли ставаме. Това е самоподдържащо се, самозахранващо се и самомултиплициращо се зло.

За съжаление, това не е от вчера или оня ден, това явно е си е битувало едва ли не от векове, щом печалния и откровен пиянски въпрос ни е: "Ти мене уважаваш ли ме?".

Нещата за щастие са поправими. Първо трябва да спрем да храним злото. Следващия път като сте на път да критикувате или напсувате някой се замислете каква е ползата от това? Той ще си промени ли поведението си като го нападате? Едва ли… Най-вероятно ще ви отговори със същото и в резултат и двамата, най-меко казано, ще си развалите настроението, ще се приберете вкъщи навъсени, ще вкиснете и близките си и т.н…  Класическия коментар в такива случаи е: "Ех, ако имах власт, ей тия щях да ги смажа всичките"…  Да де, ама и да бъдат смазани, какво от това? И какво по-точно означава да бъдат "смазани"? Ще ги избием всичките затова, че са ни засекли с колата или заради това, че са надули чалгата по никое време?

Много се изкушавам да напиша 20-30 реда в стила на книгите за самомотивация и саморазвитие, т.е. да приложа няколко прекалено опростени, измислени, но силно показателни примери, но не мисля, че хората, които четат тази публикация имат нужда от това, за да се убедят, че критикуването в поне 95% от случаите е напълно безсмислено и води единствено до натрупване на негативни емоции за всички. Все пак, ако някой желае допълнителна илюстрация ще му харесат тази и тази истории.

Да спрем да критикуваме и да храним злото е само първата част, но дори само това да направим си осигуряваме доста по-спокоен живот. Най-малко ще си спестим свирепите контраатаки и повечето от лошите приказки зад гърба ни.

Ако наистина искаме да се чувстваме добре, както всеки по отделно, така и обществото като цяло, трябва да направим още една много лесна стъпка: да уважаваме другите, техния труд и постъпки. Казвам "лесна", не защото е много лесно да уважаваме всички (това определено е доста трудно / невъзможно), а защото е много лесно да уважаваме тези, които заслужават уважение. Всичките тези неща, които са направени както трябва са поводи, ако не чак да бъде похвален някой , то поне да му бъде призната заслугата за свършената работа (give credit). Кои са тези неща, които са направени както трябва? Това са всичките неща, за които не мрънкаме и които не критикуваме, т.е. една доста (по-)голяма част, но не се сещаме за нея, защото просто си е ОК, нищо не ни дразни, нищо не ни бърка в очите, не ни привлича вниманието.

Лесно е да се сетиш да похвалиш някой, когато е свършил страхотна работа или перфектна работа, но за съжаление в съвремието ни има много малко възможности за подобна прецизност -- отнема много време, съответно струва скъпо. В повечето случаи ние търсим не това, а нещо което просто да е направено както трябва, да ни върши добре работа. В тези случаи е пресилено чак да се хвали, но ако видите, че си вършат по-добре работата от другите като тях -- кажете им, give credit. Няма значение дали става дума за момчето в автосервиза, което просто внимава да не изцапа тапицерията докато работи (за разлика от повечето други негови колеги) или за дюнерджията. Кажи му просто: "Ей, мерси, че пази тапицерията. Добра работа"; "Ей, твоите дюнери най ми харесват". И двете са си истина, откровени, не са пресилени и ще накарат другите да се почувстват добре.

Едно от нещата, които съм забелязвал, че се случва, когато ме похвали някой е, че започвам да търся повод и аз да похваля другия и забелязвам в него или неговата работа неща, на които преди не съм обръщал внимание. Така, ако не критикувате другите, а напротив: признавате им добре свършената работа или дори ги хвалите, когато има за какво, така и те ще започнат да ви отвръщат със същото, а да те похвалят заслужено си е готино. Да те похвалят е готино  като да пиеш коняк пред камината във ветровита зимна вечер. Да те похвалят е готино като да отидеш да изпикаеш три бири в храстите до вилата и да ти се насълзят очите от кеф.

Въздържането от безполезни критики и признаването на заслуги / похвалите се обединяват с едни по-общ израз: проява на уважение. В днешно време в България най-голямата липса не е на пари или магистрали, а на уважение. Всеки търси уважение, но почти никой не дава.

Уважението води до самоподдържащо се, самозахранващо се и самомултиплициращо се добро. Колкото повече хора ограничат критикуването и започнат с похвалите, толкова по-бързо ще се обърне тенденцията и доброто ще надделее над злото. Звучи високопарно и абстрактно, но всъщност е много просто, земно и напълно осъществимо.

Много е лесно да започнем: просто трябва да се сетим за няколко човека, които да похвалим или на които да благодарим, било то на живо, било в Интернет.

Тъй като това е блог, аз ще спомена тук хора, които има шанс да го прочетат, т.е. "колеги" блогъри :-)

Първо искам да похваля Григор Гачев за това, че толкова години е един истински фар на доброто. Винаги ми е приятно да му чета блога и да си сверявам "моралния часовник". Много хора знаят неговия блог, но всъщност има той има  една не по-малка заслуга, за която малцина от читателите му са чували. Става дума за неговия BBS SF&F. По времето, когато буквално "нямаше ни GSM-и, ни интернет" това беше едно от малкото места единственото място, от където да си свалиш фантастика. Само той си знае колко часове е вложил в събирането на книгите и въобще цялата поддръжка на BBS-a. Ако не бяха тези Science Fiction & Fantasy разкази и книги, най-вероятно щях да имам прекалено много време за глупости и сега намаше да пиша тези редове, защото щях да съм в затвора заедно с люлинските ми аверчета.

Огромна похвала заслужава и dzver за това, че създаде topbloglog.com, където вероятно са отишли месеци работа не само за написването на кода, ами и за поддръжката / администрацията. Преди topbloglog.com, честно казано, за мен беше изключително трудно да открия читав блог, който да чета. Сега си имаме подредена класация и човек спокойно може да започне от първа страница и да преглежда нататък. Чисто, спретнато и подредено. "От програмисти, за програмисти" :-)

Искам да похваля и Надя Спасова за страхотния й блог. Една снимка + 5-10 реда изящни слова винаги винаги ме карат да спра за малко борбата с живота, да прибера меча в ножницата и да си припомня, че има толкова красиви моменти, усещания, чувства…

Ще завърша списъка с похвалите с ДелянМариоФилБожоЖоро Пентаграма. Готини хора -- готини блогове. Винаги е приятно да ги чета, дори и в случаите, когато има мнения с които не съм много съгласен (което е рядкост). Във всеки един от тези блогове има вложени толкова труд и чувство, че ако повечето хора се стараеха дори на 1/10 от това, сега щяхме да живеем в Утопия.

 

 


8 Responses to “Уважението, Санчо, е на върха на езика”

  1. Краставите магарета се подушват, така да знаеш -- още на 2-рия абзац бях готов да ти похваля блога и да го линкна, де що може, а ти си ме и включил в последния параграф -- дълбоки благодарности и хвала за всичко това!

    На първо място, хвала за Тангра 'рамката'. Макар и да не съм я ползвал активно (само като PoC), това беше първото нещо, което ми направи приятно впечатление и с което те отличих, така да се каже. Също така благодаря от името на цялата Ложа за обработката на видеата от семинара -- нещо, с което ние нямахме време и възможност да се заемем. Безвъзмезда и много любезна помощ :)

    Всеки, който е минал границата на България посока Запад (или, ако не всички места, то поне със сигурност балканските граници) е забелязал отношението на хората. Макар и на много места да са лицемерни (в което, до известна степен, също има ефект и смисъл), то на много места е начин на мислене. В чужбина за седмици са ми помагали повече непознати, отколкото познати у нас за години. Мисля, че е показателно.

    Заради положението тук и моята лична каша и аз често съм на режим "hate", което осъзнавам напълно, но обстоятелствата го налагат. Искрено се надявам периодът да мине и с времето при всички да се насочва към по-положителен момент. Но засега съм ограничил максимално кръга от хора, с които комуникирам -- няколко определени колеги и роднини, останалите са хора от чужбина с далеч по-светло и чисто мислене.

  2. Точно така. Нека считаме, че да си свършиш работата е нещо изключително, че да се осереш е нормално и че трябва постоянно да търсим нещо хубаво да кажем за хората. Като за умрелите.
    (похвалата е, когато свършиш нещо повече от това, което се очаква от теб, по принцип…)

    Работата или изобщо това, което правиш те кара да се чувстваш добре. Ако ти трябва постоянното одобрение на хората около теб, за да функционираш, фармацевтичната индустрия е измислила прекрасни хапчета. В краен случай има осигурени тапицирани помещения.
    (или още по-лесен начин, напиши си бот, който три-четири пъти на ден да ти праща по messenger-а "браво!")

    Няма нужда да се казва добро. Няма и нужда да се казва лошо. Има нужда от истината, кратка, ясна, доста често и болезнена. Нямаме нужда от още лицемерие, само за да се опитаме (доста често -- с неприятни последствия) да опазим нечие самочувствие.

    (и накрая, това като те похвалят, че и ти изпитваш желание да похвалиш някой е доста любопитно явление. Пробвай да помислиш по въпроса -- дали не усещаш, че не е заслужено и да се опитваш да се нагодиш в средата, като похвалиш някой друг незаслужено?)

  3. Огнян says:

    @Марио
    Всъщност, поводът да напиша тази статия е, че и аз съм на режим "hate" прекалено често и едва ли не я написах по-скоро, за да си напомням сам на себе си, че това хаби излишна енергия без особена полза.
    Като казваш за ограничаването на кръга до хора с "по-светло и чисто мислене" -- при мен не свърши особена работа, защото се оказа, че в стеснения ми кръг хората също често са на режим "hate" :-). Сега възприемам, малко по малко, друга тактика -- възможно най-голямо разширяване на кръга с цел откриване на положително настроени хора. Интересно е дали ще проработи…

    @Васил
    Хубаво е, че има хора като теб, които без да са груби изразяват обосновано критично мнение. Честно казано, трудно ми е да споря с теб, защото има моменти в които съм склонен да се съглася изцяло. Както често се случва по отношение на такива по-общи теми личното мнение и отношение зависи от гледната точка, както се казва: всеки гледа от неговата камбанария. Нека да се опитаме да погледнем от една и съща камбанария:

    И аз, като компютърджия съм фен на идеята за идеален свят където имаме само две състояния true/false, вярно/невярно, черно/бяло, но за съжаление / за щастие реалността е доста "аналогова".
    "Нека считаме, че да си свършиш работата е нещо изключително" -- само един ден прекаран в обикаляне по държавни/общински/медицински/монополни организации е напълно достатъчен да ме убеди на 99%, че "да си свършиш работата е нещо изключително" и съм склонен да похваля абсолютно искрено всеки служител там, който въпреки "системата" се опитва дори малко-от-малко да си свърши работата "както трябва", а не просто да се оттърве.

    "Работата или изобщо това, което правиш те кара да се чувстваш добре" -- мен и теб, и други като нас -- да, но би ли се чувствал добре да работиш примерно в някоя държавна организация, front-desk, цял ден да се разправяш с "граждани", които идват при теб изнервени и ядосани; шефът ти е мазен кариерист, които си избива комплексите върху подчинените; по-голямата част от колегите ти са хора, които трудно понасяш. И това всеки божи ден. Едно време за такива случаи обичах да казвам: "Като е така, да си сменят работата", само че с времето осъзнах, че много за много хора тъжната истина е, че това въобще не е реалистично…

    "Има нужда от истината" -- абсолютно на същото мнение съм. Явно не съм се изразил достатъчно добре в публикацията и затова ще се опитам да поясня: По никакъв начин, не се опитвам да кажа, че трябва да се използват лицемерни похвали и благодарности. Идеята ми е точно обратната: да се казват само искрени такива. Ключовия момент е "да се казват", а не да се подминава с мълчание. Другия нюанс, който явно не съм изразил достатъчно добре е, че похвалата е за "много добре свършена работа", "перфектна работа". За случаите на "свършена, както трябва" или "ОК" съм имал предвид "признай заслуга" / "give credit". Разбира се, съвсем отделен е въпроса кой какво смята за перфектна или "както трябва" -- тук вече си е до лична преценка и нагласа за перфекционизъм (едно от нещата, които исках да вмъкна в публикацията, но не намерих подходящо място е: да не бъдем прекалено взискателни и критични преди да сме се запитали: Аз, на негово място (ама наистина на негово, не просто еднократно да скочиш и да оправиш нещата, а наистина да си представиш какво е да живееш неговия живот), дали бих свършил работата по-добре?).

    "че и ти изпитваш желание да похвалиш някой е доста любопитно явление" -- Защо, когато на теб някой ти направи добро, не ти ли идва желание да му отговориш и ти с добро?

    "Пробвай да помислиш по въпроса" -- съвсем откровено си признавам: в описаната ситуация -- да, определено е нагаждане към средата. (ако работех сферата на маркетинга щях да използвам думата "адаптирам" :-) )

    Надявам се, че успях да опиша как изглеждат нещата от моята камбанария. [EDIT] Ще ми е интересно да опишеш твоята.

  4. Божо says:

    Браво!
    Чудесна статия.
    Трябва хората, които заслужават да получат по някоя добра дума.
    Благодаря, че и мене си включил между похвалените :)

  5. Фил says:

    Ох, ама че сложна тема… (Това е комплимент, не е тактичен начин да кажеш "бахти глупостите, пич").
    От една страна съм от негативно гледащите на живота вечно мрънкащи и виждащи само лошото. От друга страна съм напълно съгласен за уважението и т.н., т.е. това което казваш ми звучи правилно, макар че правя точно обратното (почти винаги). Задавал съм си въпроса защо е така, защо не давам шанс на хората, които срещам и по подразбиране ги приемам за идиоти. И за себе си съм стигнал до извода, че просто статистиката ни учи на това, в смисъл повечето хора са пълни идиоти и наистина няма никакъв смисъл. Държа да отбележа, че негативното ми отношение винаги е в резултат на дълбоко вътрешно убеждение, че няма никакъв смисъл да се отнасяш с уважение/добре/мило/цивилизовано към насрещния човек. Така че за мен това е извода, коментирал съм го и с Деси много пъти, тя е точно наопаки и използва джедайски трикове (вие ще ми помогнете, това не са дроидите, които търсите) и трябва да призная, че често работят. За себе си съм си открил, че усмивката наистина предразполага към усмивки (благият мафиот железни врати отваря). Но има и хора, които са като Уато и джедайските номера не вършат работа, (Jedy tricks don't work on me, only money). То като ги "нахраниш" тоя тип няма да промениш нищо, освен, че ще се почувстваш малко по-добре. Тук благочестивия читател може да оспори като много неправилно да се чувстваш добре когато си се отнесъл зле към някого, но честно казано медицински е доказано, че в стресова обстановка такива изблици всъщност разтоварват вътрешното напрежение (и хората които псуват живеят по-дълго в тази връзка според американската асоциация на психолозите). Та като цяло идеята е вярна, но в нашия сектор на галактиката мисля че просто много рядко покълва предложената стратегия. Но тъй като се стремим да се обграждаме с хора, които са като нас, а н

  6. Фил says:

    … (като обновявам ядро докато пиша в сайт така става…)Но тъй като се стремим да се обграждаме с хора, които са като нас, а не такива, които успяват да убият всяка надежда за прогреса на човечеството, всъщност тогава, както и в някои случайни срещи, макар и не толкова често, колкото ни се иска, е наистина добра идея да се отнасяш добре към хората, пък дори и да е от куртоазия понякога. Защото ако не го правим изпадаме в ситуацията да живеем в живот, в който душевните ни състояния са или отрицателни или нулеви и нкога не се чувстваме истински добре и свикваме да казваме добре на кратката липса на "зле"/дразнения.
    Та това е най-близкото, което ми е измъдрила главата, в посока на това, което си писал. (почвам да пиша като Ришельо в блога на Иво Инджев, трябва да си упражнявам писането на човекочетим текст).

  7. Огнян says:

    "И за себе си съм стигнал до извода, че просто статистиката ни учи на това, в смисъл повечето хора са пълни идиоти и наистина няма никакъв смисъл."
    Поне на мен основният ми проблем беше, че ми се искаше да мога да променя света и да намалеят идиотите, но в крайна сметка се осъзнах, че е невъзможно и просто трябва да се приемат нещата каквито са. По-добре е човек да помогне на някой, който желае помощ, отколкото да хаби напразни усилия да "громи неверниците"…

    "но честно казано медицински е доказано, че в стресова обстановка такива изблици всъщност разтоварват вътрешното напрежение"
    Мдам, "попържането" в напечени ситуации си е направо задължително. :-)

  8. Nad says:

    О, това е толкова мило :) Чак сега виждам тези хубави думи за мен и блога.
    Благодаря!

Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image