Луната е наставница сурова (Робърт Хайнлайн)
Онзи ден прочетох “Луната е наставница сурова” и останах много доволен. Около месец не бях чел художествена литература и сигурно още месец нямаше да имам време за това, но по (лошо) стечение на обстоятелствата се наложи един ден да си дам почивка.
Като я хванах от обяд, та чак до 0:30 - нон стоп четене.
Накратко историята: Действието се развива на Луната, където има колония от около 3 милиона човека. Разказва се от 1-во лице като главния герой е Мануел - компютърджия човек, който отговаря за поддръжката на най-големия компютър на Луната, който пък наскоро се е осъзнал и е развил личност.
Основната нишка на книгата е около опитите на лунатиците (лунните колонисти) да извоюват независимост от Земята. Проблемът им е, че са изцяло зависими - нямат кораби, ресурсите са им на изчерпване и най-вече - не са доволни от търговските отношения.
Лунната колония е изградена на базата на депортиране на всякакви престъпници и политически затворници - подобно на заселването на Австралия. Не случайно главния шеф се нарича “Надзирател”, а не губернатор.
Книгата е свежо наивна - нашия човек Мануел се сдружава с още двамка - Проф (идва от професор еди-кой си) и Уай - разкошна блондинка и те по стечение на обстоятелствата с помоща на осъзнатия компютър стават шефовете на революционната организация на Луната.
Интересен момент в книгата е как на благодушни и честни хора като нашите герои им е налага да вземат сложни решения, когато оглавяват “революцията”. Много е показателно как трябва да се промени човек, когато се е сдобил с власт.
Друго забележително нещо е социалната организация и най-вече браковете - “линейни”, “кланови” и т.н. Най-голямо внимание е обърнато на “линейните”, които представляват доста интересна концепция (дори само заради нея си струва да прочетете книгата).
В историята има: екшън, готини мадами, компютри и малко политика.
July 31st, 2008 at 01:39:39
книгата наистина е свежо наивна - описва утопично общество, основано на краен либерализъм
само дето накрая компютъра твърде услужливо се поврежда непоправимо, щото както имаше безгранична власт, ако му беше дошъл акъла и беше установил диктатура, щяха да се чудят де да се дянат сите.