Да обидиш земетресение

Публикувано / posted 2012-05-23 в категория / in category: Некои съображения
  

Онзи ден, земетресението, към 3 през нощата. Бях заспал дълбоко като пън и когато започна ми трябваха няколко секунди да осъзная какво се случва. Всъщност бях толкова сънен, че не усещах клатенето, а по-скоро шума ме събуди и първоначално сe зачудих какво ли, по дяволите, пак правят съседчетата на горния етаж, че вдигат такава патардия . Като осъзнах, че е земетресение -- напсувах го и си заспах. Вторичните трусове като ме събудиха -- напсувах ги и тях и пак заспах.

Am I evil (metallica)? Am I insensitive clod (slashdot)?

Ми не… Просто преди години се бях замислил какво реално би могъл да направи човек при земетресение ако блока тръгне да пада и стигнах до извода -- "нищо". Да се криеш под касата може и да помогне ако си в едноетажна къща, но когато се срутва N етажен блок е също толкова полезно, колкото чадър срещу метеоритен дъжд…

А относно "страх от смъртта" -- човек няма смисъл да се притеснява за нещата , които неизбежно ще се случат все някога, а ако вземат, че се случат по-рано от "очакванoто"… Е, като ти се затвори просветката вече нищо няма значение… Свети Петър не дава бонус точки за това колко време си се страхувал от смъртта.


One Response to “Да обидиш земетресение”

  1. Виждам, че общуването с котки ти действа философски… И нашите бебета така решиха и изобщо не благоволиха да се събудят. :-)

Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image