Модерните лучеви и чеснови години

Публикувано / posted 2012-06-01 в категория / in category: Web development, Да се чувстват напсувани, Некои съображения, Оли и Гофри
  

Навремето, като студент, имах един преподавател по "Борси", който ни беше разказал историята за лучените и чесновите години. Тя не е просто някаква история, а нещо, което се е случвало (и се случва) в действителност. Става въпрос за следното:

Селяните отглеждат, освен всичките други неща, лук и чесън горе-долу по равно и цените на които им ги изкупуват са горе-долу едни и същи. Една година реколтата от лук бива съсипана, получава се недостиг и съответно цената му се вдига много повече от тази на чесъна и селяните, които са имали повече лук правят добра печалба. Другите като видят, че цената на лука е по-добра на следващата година си казват: "Ааа, е*ал съм му майката. Тази година ще засядя повече лук, че и аз да се напечеля". Проблемът е, че  почти всички си казват така и съответно на следващата година има излишък на лук, цената му пада много, а тъй като има много малко чесън -- неговата цена скача и се напечелват тези, които имат чесън за продаване.  Пак се замислят и си казват:  "Ааа, е*ал съм му майката. Тази година ще засядя повече чесън, че и аз да се напечеля". Нали се сещате какво се получава…

Преподавателят ни разказваше тази история в контекста на това каква добра роля играят стоковите борси с техните фючърсни сделки за урегулиране на търсенето и предлагането и съответно да не се получава свръхпроизводство от един продукт и недостиг от друг. Някои от колегите коментираха, колко тъпи били тези селяни щом не се били усетили как сами се прецакват.

Покрай тази история се бях сетил за една друга, също съвсем истинска, която разказваше един познат в казармата:

1990-91-92-а, баща му изтеглил от ДСК, каквото имали спестено, ремонтирал една къща, която била на площада и отворил първото кафене в селото. Както се досещате в началото имало огромен наплив от клиенти, кафенето било пълно едва ли не от сутрин до вечер. Естествено, завидяли му на печалбата и след няма и месец се пръкнало второ кафене. След месец трето, четвърто и т.н. и се стигнало до ситуацията в която имало прекалено много кафенета и недостатъчно клиенти. Масите стояли празни, всички били на загуба, обаче никой не се отказвал и тази ситуация продължила буквално години, докато някои накрая не фалирали и се получило някакво равновесие, където всички останали в "бизнеса" били постоянно на ръба на оцеляването, т.е. кел файда от отварянето на кафенето…

Пак имаше коментари, колко тъпи били селяните и как се прецаквали сами.

Днес покрай служебни въпроси отворих сайта на Easypay и попаднах на една страница, която ме фрапира. Като я отворите скролнете най-долу на "Сайтове за колективно пазаруване" и вижте колко са.

http://easypay.bg/?p=mrcs_cat_list

Мина ли ви през ума "OMFG"?

Пак ли селяните са тъпи?

 

 


3 Responses to “Модерните лучеви и чеснови години”

  1. Карай да е весело.
    Преди година бяха 115, а сега само 118. Реално, т.е. по-сериозно работят само около 55 сайта.

  2. Огнян says:

    Е, аз си карам :-) Не съм на този клон и не се притеснявам, но ми е чудно как оцеляват толкова сайтове в малък и беден пазар като българския…

  3. Не оцеляват, според мен. Всичкиоферти и Групони са платени агрегатори и там може да се види, кои сайтове плащат, за да ги има. По мои сметки -- около 50. Другите не правят нищо, но като им предложат оферта я публикуват и имат посещаемост под 30 човека на ден.
    Иначе сме рекордьори по брой сайтове на глава от населението.
    Същото е и със сайтовете-агрегатори. Те са поне 15, което е дори още по-голям рекорд.

Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image