and then

Публикувано / posted 2012-12-10 в категория / in category: Некои съображения
  

Това е публикация от тип топъл душ / студен душ.

Нали знаете защо детските приказки завършват с: "И живели дълго и щастливо"? Защото ако просто си свършваха без този израз накрая, децата щяха да побъркат родителите си или там който им разказва с "А после какво станало?". И като им отговориш нещо, колкото да се измъкнеш и казват: "А след това". И ти пак се измъкваш с нещо само, за да се наденеш на "А после?", "А после?", "А после"…

Нещо като това : and then

:-))

Дотук с топлия душ…

Преди време бях гледал един филм с Робърт Де Ниро в който се проследяваше целия живот на някакъв мафиот. В началото на филма, ролята се изпълняваше от момче, после друг актьор и чак след средата се включи Де Ниро, вече да играе възрастния мафиот. Действието показваше как на млади години си прекарват супер, нон-стоп купон. С напредването на годините обаче нещата стават все по-сериозни, и в края вече всички са немощни старци.

Точно затова приказките свършват "навреме" и няма "and then". В реалния живот, обаче, няма как да спреш "навреме". "Тече, всичко тече. Времето няма край и ни влече, няма как…". Някои хора се депресират, когато в един момент осъзнаят това… Изключително ми е болно като гледам как някой до момента си е живял в блажено невежество и изведнъж като се усети и се променя до неузнаваемост и усмихнатото момче се превръща в класическо квартално пиядне, което се налива, за да не се прибере в мизерния си апартамент при досадната си жена и пищящите деца. А допреди няма и 3-4 години и двамата имаха мечти, и двамата се усмихваха, имаха живец и искри в очите… and then…

Преди време четях редовно този блог и съм си мислех: "Разкошна и интелигентна (ма)дама, бих дал много дори само за една вечеря с нея". …and then… В един момент обаче в публикациите и започна да се говори за мъж/брак/дете и всъщност, което е по-важното: малко-по-малко взеха да стават все по-сиви / делнишки / мрачни. Спрях да я чета, защото виждах накъде отиват нещата, а много ми се искаше поне една принцеса да има някъде там, която е намерила принца и живеят щастливо. Не щеш ли обаче, днес, година (години?) по-късно, през друг блог попаднах отново на нейния и прочетох това. Стана ми едно тъжно… Всъщност от това ми дойде "вдъхновението" за настоящата публикация.

Получи се доста мрачен постинг, а не мислех да е така. Смятах за завършек да дам някоя друга идея/съвет/предложение как света може да е по-хубаво място, но всъщност едва ли имам моралното право за това -- лесно ми е на мен… Вместо това:

Преди играех в интернет една мултиплеър игра Civilzation 3. Имахме си лига с ladder , чат room, хората бяха приятни, ставаха интересни разговори и интересни игри. Администрацията на лигата се извършваше от няколко доброволци. Една от тях беше Gloria -- жена (!) на около 50-60 години, прекарала 2 инсулта (!). Човек е нормално да си помисли: "Жена и компютърни игри?!" или "Какво прави тази леля в компанията на геймърите?!". Покрай това, че бяха хакнали сайта на лигата и докато се опитвах да им помогна да запушат пробойните успях да говоря с нея и понеже ми беше много интересно я бях питал каква и е мотивацията да се занимава с лигата. "Едно време живеех само за семейството. После се разведох. После децата порастнаха и се отделиха. Реших, че трябва да си намеря нови интереси и се заех с няколко благотворителни каузи. След като получих първия инсулт вече не можех да съм толкова активна и трябваше да намеря нещо, което да се прави от вкъщи. Покрай мои познати се захванах с административните дейности по лигата и тук се чувствам полезна и уважавана, интересно и забавно ми е."

 

 

 


Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image