Недимящ екстремизъм

Публикувано / posted 2013-01-04 в категория / in category: Некои съображения
  

pusheneТова е кратка публикация относно забраната за пушене.

Първо full disclosure: не пуша от две години, преди това съм пушил 15+.

Едва ли остана блог, в който авторът да не е взел отношение по темата. Изключително много се удивлявам как иначе културни и (прекалено) толерантни хора сега изведнъж се нахвърлиха с такава "ярост" срещу отмяната на забраната за пушене. Ок, ок, да речем, че сте прави и че това е правилния път. Тогава да продължим по него:

  • да се забрани употребата на GSM-и в болници, обществени сгради, градския транспорт. Те също са вредни и водят до рак. После ще ги забраним и в офисите и заведенията.
  • да се забранят автомобилите, защото водят до замърсяване в града, което също води до белодробен рак, точно както и цигарите.

Звучи ли ви абсурдно?

Още едно нещо: заведенията са частна собственост. Доколко смятате за справедливо вие като гости да определяте на домакините дали да се пуши или не в тяхната собственост?

 

 


6 Responses to “Недимящ екстремизъм”

  1. Божо says:

    Не сме гости. Клиенти сме. Има много голяма разлика.
    Двете понятия нямат нищо общо.

  2. Огнян says:

    ОК, така да е. Защо тогава просто не използвате най-силния си коз като клиент, т.е. да кажете "В това заведение се пуши, значи ме губят като клиент, ще отида в съседното"?

  3. Христо Божков says:

    нека и аз започна с акредитация -- пушач съм. въпреки това никога не бих тръгнал да поставям собственото си занимание/порок (както и да го наречем) пред здравето на другите. нелепо е да поставям непушачите пред избора дали да се тровят и да сме заедно или да се делим, и това е нещо което обществени тумори от типа андрей слабаков явно не могат да проумеят -- да не пушиш на обществени места (това с частната собственост беше слабо) не е чак такава болка за умиране, а жалък е целият този цирк с отказа на някои хора да го приемат за задължение.

  4. Огнян says:

    @Христо Божков
    Вашите думи само засилват моето учудване. Много пушачи мислят като вас, т.е. толерантно и с желание да се съобразят с другите. В контраст на това, много непушачи са възприели абсолютна крайна позиция, сложили са си капаците и въобще не искат и да знаят за другата гледна точка.
    По отношение на "това с частната собственост беше слабо" -- може би трябва да говорите с някой собственик на заведение и да го питайте дали според него е слабо…
    За мен е жалък целия този опит "бащински" да се налага на цялата държава правило от типа: "Мислим за здравето ви, затова забраняме пушенето".
    По отношение на "нелепо е да поставям непушачите пред избора дали да се тровят" -- няма проблем с това, заведенията са си разделени за пушачи и непушачи и компанията решава в коя част да седне…

  5. Христо Божков says:

    непушачите имат най-малкото моралното право да са неотстъпни в позицията си -- все пак тяхното непушене не може да ти навреди на здравето. и ако наистина се считаме за зряло общество, хората щяха да пушат навън най-малко от солидарност с тези които не са направили грешният избор да се тровят -- това (подчертавайки че това не е някаква изконно "българска" черта -- причина да се самобичуваме) за съжаление не е така, следователно има нужда от този закон. приложението на предишното разделение на места за пушачи и непушачи беше абсолютен фарс, надявам се няма смисъл да спорим за това.
    накратко да си представим следната ситуация:
    компания от четири човека -- съотношението пушачи/непушачи не е от значение, грубо да кажем двама на двама; и тази бодра компания решават да посетят някое частно заведение (което въпреки своята същност на частна собственост, трябва да отговаря на определени хигиенни и други подобни регулаторни условия, за да има лиценз). и в този идеален сценарии, вече настанилата се компания се поставя пред фалшиво създаденият рубикон какво да се прави когато на пушачите им се допуши --

  6. Христо Божков says:

    какъв би бил проблемът когато двамата пушачи решат да пушат, да излязат за пет минути -- светът няма да свърши. и така се създава една елементарна атмосфера на солидарност -- не бих използвал глупав термин като толерантност -- твоят грешен избор няма нужда да носи вреда и на другите -- било по тяхно желание или не, а сега това е възможно и на практика ако колегите-пушачи започнат да мислят.

Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image