Заклинание

Публикувано / posted 2013-02-17 в категория / in category: Некои съображения
  

wiz_hatМного хора мърморят, че в нашето забързано съвремие вече не е останало нищо магическо и мистично. Не мога да се съглася. Има едно магическо заклинание, което работи перфектно, но само в някои райони на страната, които са по-близко до тавмични извори. Един такъв извор явно се намира в ж.к. Люлин и там можете да опитате следното: намерете място, където няма хора около вас, примерно някое междублоково пространство в края на квартала. Изберете правилно времето -- примерно неделя следобед, когато е мъртвило и е най-малко вероятно да има хора навън. Огледайте се добре и се убедете, че няма никой наблизо. Пригответе се да прошепнете заклинанието, ама толкова тихо, че дори едното ви ухо да трябва да пита другото "Мхм, бе, ти чу ли нещо?".

Сега ще ви разкрия и думите на самото заклинание. Запомнете ги добре. Те са: "Абе, вие знаете ли кой съм аз?".

Прошепнете заклинанието.

Ефектът? Ефектът е, че като от нищото ще ви се нахвърлят поне половин дузина 16-20 годишни люлински демончета, наричат се "братлета" и напълно в крак с древната магическа традиция  ще ви нададат шутове и пестници, изричайки полагащите се за случая контразаклинания, като "Е, кой си ти бе?", "Знаеш ли колко ми дреме кой си" и т.н.

Следва действителна история отпреди около месец:

Привечер се прибирах към къщи, като мъкнех торба с покупки от магазина. Точно минавах покрай един вход, който наскоро беше ремонтиран, бяха сменили външната врата, измазали и боядисали, като майсторите явно бяха си свършили много добре работата, защото изглеждаше неприлично добре. Пред него един мъж на около 30 години се опитваше да залепи някакъв лист на вратата, а друг на около 70 нещо му говореше и го дърпаше за ръката, опитвайки се да го спре. Пред съседния вход, направен на кафекръчме, стояха няколко местни бабаит-кибика, бяха прекъснали разговора си и стиснали в ръка кой бира, кой ракия с жив интерес наблюдаваха случващото се. Като наближих чух за какво става въпрос: единият беше частен съдия-изпълнител, който се опитваше да залепи някакво обявление, а другия явно беше живущ във входа и му обясняваше, че не е там мястото за лепене на каквото и да било. В един момент съдия-изпълнителя явно не му издържаха нервите, блъсна дядото и му извика: "Бе я не ми пречи бе, знаеш ли кой съм аз?"

О-о.

Артър Кларк е казал: "Всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магия."

Продължението на историята е точно в духа на горния цитат -- за непросветените наблюдатели от другата страна на паркинга изглеждаше сякаш съдия-изпълнителя използва магия и лети почти над колите по плитка синусоида. За местните обаче това не беше никаква магия -- на нас ни е добре известна тази "достатъчно напреднала технология", която обикновено бива открита и развита във всеки квартал/село/град, които имат достатъчно стари гаменски традиции. Технологията се нарича "Да държиш някого с шутове във въздуха" (краткото й название е "21").

Защо разказах тази история? Защото вчера се прибирам и виждам, че на съвсем скорошно боядисаните колони пред входа някой съдия-изпълнител е залепил известието си. И то не един път, а два пъти -- на всяка колона по веднъж. Сякаш ако някой е гледал на другата страна като влиза, да не го пропусне. Идиот. Е, как да не поиграеш на "21" с него?

 

 

P.S. Горната история напомня ли ви за нещо? Ако кризата продължи още известно време и хората продължат да си губят апартаментите заради ипотечни заеми е много вероятно в наше село Люлин да се разиграе историята на Андрешко в съвсем модерен вариант.

 

 

 


One Response to “Заклинание”

  1. Сетих се за „Андрешко“

Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image