Наръчник за щастливо съжителство с идиоти и олигофрени

Публикувано / posted 2014-04-20 в категория / in category: Некои съображения
  

Наскоро Божо написа:

В последно време обществото ни е силно разделено на идиоти и олигофрени…

Опа, да започна отначало. Българското общество, както знаем успешно биде разпарчосано на фракции, непонасящи се една друга и най-лошото, не желаещи да се чуят помежду си. Всеки се е вкопчил здраво в митовете, върху която се формира фракцията, която си е избрал и не желае и да помисли за алтернативно мнение.

Много силно начало, синтезиращо в 2-3 изречения един от основните проблеми на обществото ни. За съжаление, статията продължава в друго направление и затова аз ще поема откъдето той е свършил по-горе.

Струвало ли ви се е, че повечето (всички?) хора около вас са идиоти, олигофрени, малоумници и т.н.? Ами, ако е така -- има лесно решение.

Ето няколко съвсем прости правила, които се опитвам да спазвам и които през годините ми осигуриха доста по-приятен и с по-малко ядове живот:

1. Не се опитвайте да убеждавате "бетонните" глави

Ако видите, че някой е член на радикална "фракция" -- не се хабете да се опитвате да го убеждавате -- няма смисъл. Той няма да помръдне от своя окоп, където се чувства комфортно и уютно заобиколен от любимите си митове, предразсъдъци и догми. Както се казва в Интернет: "Не храни трола". Такива хора се стремят към въвличането в бурен и безсмислен спор, където използват своите едни и същи "оръжия" и накрая нещата обикновено завършват с надвикване и "Ти нищо не разбираш". По възможност игнорирайте подобни хора. Ще си спестите излишни нерви.

2. Не бъдете трол

Следващия път, когато попаднете в ситуация на спор се замислете дали вие се държите рационално, културно и тактично. Ако се чуете да казвате неща като "Слушай ме мен сега", "Виж сега пък аз какво ще ти кажа", "Ще ме изслушаш ли за малко", "Това не е така", "Тук си в огромна грешка" се замислете дали по този начин не дразните събеседниците си. Когато ги нападате едва ли можете да очаквате добро отношение и от тях. Колкото и да не сте съгласни с дадена теза, най-малкото, което можете да направите е да я изслушате спокойно. Това е проява на уважение, която нищо не ви струва и която в днешно време е много рядко срещана и се оценява (просто защото хората са "свикнали" да ги прекъсват и за тях това е приятна изненада).

3. Изхождайте от взаимния интерес, а не от позиции

Когато сте попаднали на човек, който не е трол и с него може да се говори нормално и искате да го убедите да свършите нещо заедно е може би най-добре да се фокусирате върху взаимния интерес. Например: имате си работа с тъмносин симпатизант, за когото Костов е бог, но искате да го убедите да дойде с вас антиправителствен протест. Има ли смисъл да се опитвате първо да го убеждавате във вашата позиция, че, примерно, Костов е национален предател и баща на корупцията в България? Няма ли да е по-добре изцяло да избегнете тази тема и да се съсредоточите изцяло върху това, защо трябва да се протестира срещу назначаването на Пеевски за началник на ДАНС?

4. Не се впечатлявайте от изблици на тъпота

На всеки се случва да изпусне по някоя чудовищна глупост. Както обичах да казвам преди "Само суперинтелигентен човек като теб може да измисли такава глупост". Ами… това изречение само по себе си също е проява на голяма глупост. Ако се случи така, че някой ваш познат не си прецени приказката и се "изложи"  -- в никакъв случай не му скачайте с "Аааа, това беше голяма глупост!!!" или нещо от сорта. Още по-малко ако присъстват и други хора. Толкова дълбоко ще го обидите, че никога няма да си оправите докрай отношенията и "винаги" ще ви дебне да ви го върне. Вероятно ще е най-добре по възможност да смените темата (т.е. да замажете положението) и едва по-късно (дни по-късно) ако има смисъл да му намекнете тактично, че не е бил прав. Най-вероятно той самия вече ще е осъзнал, че се е бил издънил.

5. Не бъдете злопаметни и прощавайте

Много хора полагат огромни усилия да помнят всякакви случки от миналото, само и само в един момент да могат да кажат: "Тиии, помниш ли преди какво направи, което не ми хареса? Ето, сега пък аз ще ти го върна!". Това едва ли е начин да си осигурите спокоен живот. Ако се държите така с хората, по-читавите от тях ще започнат да странят от вас и ще останете с "приятели", които само ви дебнат да стъпите накриво, за да ви натякват.

На всеки се случва да сглупи и нарани друг. Прощавайте "прегрешенията" на близките си хора. Колкото по-малко отрицателни емоции се трупат и пазят, толкова по-безгрижно и приятно се живее.

6. Бъдете ларж

Изпреварили са ви на светофара с една кола? Голяма работа… Не се ядосвайте за дребни и на практика незначителни неща. Просто ги пропускайте. Не се ядосвайте на тарикатите на дребно -- те си живеят в техен собствен ад, където ежедневно се побъркват от правенето на сметчици, дали са на далавера или са се прецакали. Гледайте отвисоко на тях като на жалки създанийца, които са на нивото на глистите. Да, понякога ще ви "ужилят", но дали наистина това ужилване е чак пък дотолкова силно, че да си струва да се ядосвате?

7. Странете от и/или игнорирайте отрицателните хора

Ако някой е трол, простак, тарикат на дребно или друга подобна измет може би ще е най-добре за вас просто да нямате контакт с него. Ако имате такъв в компанията си -- опитайте се да убедите другите да го "отлъчите". За съжаление, често нямаме особен избор и се налага да търпим подобни хора. В такъв случай е по-лесно да се опитваме да ги игнорираме, доколкото е възможно. Това е много по-добре отколкото да влизаме в конфликт с тях и да задълбочаваме враждата.

 

P.S.

Много е лесно да се дават напътствия и съвети. Надявам се, че не съм ви досадил и аз.

P.S.2

Много пъти съм се дразнил на прекалено позитивни статии в стил Двуцветко. Един вид "Гледайте позитивно на нещата, хората по принцип са добри  и т.н.". Ами… не мога да възприема подобен поглед върху живота. Не можеш да гледаш позитивно на нещата, когато всичко около теб се е скапало. Не, не всички хора са добри.

P.S.3

Изписах толкова текст, а всъщност мога да синтезирам наръчника в две изречения: "Не прави зло. При възможност -- прави добро.".

--

Според вас какво още може да се добави? Вие как се справяте, когато трябва да съжителствате с идиоти и олигофрени? Дали трябва по-твърда линия спрямо тях?

 

 

 


9 Responses to “Наръчник за щастливо съжителство с идиоти и олигофрени”

  1. Светльо says:

    Много добра статия, в последно време и аз намирам подобни четива за интересни.

    Вие как се справяте, когато трябва да съжителствате с идиоти и олигофрени?
    Принципно имам голямо търпение и просто бих ги избягвал доколкото мога, но в един момент когато търпението ми се изчерпи ще ги отрежа forever and ever.

    пп: Каква е разликата между:
    Notify me of followup comments via e-mail.
    и
    Notify me of follow-up comments by email.

  2. Фил says:

    Много добра статия. Съгласен съм с всичко за комуникацията с не-безнадеждни хора. Проблем ми е абстрахирането от всичко негативно около мен. Кретените ме вбесяват, тарикатите ми иде да ги удуша и така. Имам обаче чувството, че ако свикна да не обръщам внимание на чудовищната агресия, нетолерантност и тъпота около мен ще изглеждам като тия по филмите, в който на забавен каданс главния герой върви с уверена бавна крачка а около него всичко гърми и се стреля. Untouchable от простотията -- звучи като цел, но каква е цената? Като си недосегаем за простотията това което правиш не е ли всъщност да заобикаляш проблема? Защото инициативите и участието в протести и мънички добрини, което аз лично мога да правя (отговарям на дежурното -- ти ако правиш нещо друго освен да мрънкаш можеше да е различно) вършат работа, само ако има критична маса от свестни хора. Тук съм убеден, че вече няма. И разните дребни добринки, които разни сладки мадами правят и пускат във фейса са толкова извънземни, толкова гротескно контрастиращи с омразата и тъпотата наоколо, че са сякаш от друга планета. И освен някой от останалите 1 процент нормални хора да си каже -- брей останало все още малко доброта в тая страна, друг ефект няма. Ще кажете -- е, и това не е малко. Малко е. То не променя нищо. То е символичен жест. Да пратиш шоколадови бонбонки за последното ястие на осъдения на смърт.

  3. Фил says:

    И още спам. Имам много познати, които се опитват да не обръщат внимание на дребните неправди. Те не са от този розав "прави добро" отбор, те са от отбора -- трябва да се оцелява, не си хаби нервите. Но всъщност резултатът от цялото това нещо е, че за да се абстрахираш от гадорията наоколо ти почваш да си затваряш очите за нея. Почваш да си супер егоистичен, несъпричастен към страданието на околните. Стискаш очи колкото се може по-силно и казваш високо за да заглушиш виковете наоколо "не виждам никакви проблеми, никакви". Е се получават разни твърдения от типа -- "София е най-красивият град за живеене в целия свят. Берлин и Виена са отвратителни, какво им хареса?" "Българите сме най-умните, тия тъпи германци, изпаднали англичани и надути французи, те ли…". Тоест започва едно самонавиване и самоубеждаване в абсурдни твърдения, за да се поддържа илюзията, че живеем на нормално място. И всеки опит за доза реализъм се посреща на нож, защото ще попука илюзията. Получава се "Не плашете щрауса. Подът е бетонен."
    Така че това е по-честотото проявления на "аз съм недосегаем за простотията". А този по-розов и с цветенца, за който ти говориш, ами той, той е достижим наистина само за сладки мадами с възпитани, но мачо мъже, които им действат като щит за простотията и те си живеят в някакъв измислен свят, обкръжени само от себеподобни и слепи за 99 процента от хората. Второто е може би по-добро ако можеш да си го позволиш, но и в двата случая е ескейпизъм. Това е всъщност основната ми теза. Прекалено дълбоко сме в лайната, за да може да помогне механизма "ами ти прави нещо, не се оплаквай само", а всичко останало е затваряне на очите пред отвратителното обкръжение и подминаване на неправдата.

  4. Огнян says:

    @Светльо
    "Notify me of follow-up comments by email." означава, че ще получиш известяване по имейл за нови *коментари*.

    "Notify me of new posts by email." означава, че ще получиш известяване по имейл за нови публикации.

    Да не би при теб да излиза, точно както си го написал в коментара (в такъв случай е някакъв бъг…)

  5. Огнян says:

    @Фил
    Едно от нещата, които не написах в публикацията, за да не става прекалено дълга е, че може би е добре да се гледа на простотията като природно явление. В смисъл: това е нещо, което си съществува по същия начин, по който съществува лошото време. Да, на всички ни се иска да е постоянно лято, топличко и подходящо за моренце, но реалността е, че има и зима със всичките си шибани студове, снегове, поледици, киши и т.н.
    Когато дойде зимата какво правим? Пускаш отоплението вкъщи, а като трябва да ходиш някъде просто си обличаш дебелите дрехи, теглиш една дебела на вселената като цяло и излизаш във виелицата. По същия трябва да се процедира и с простотията -- доколкото можеш предпазваш себе си и близките ти от нея (дебелите дрехи (пасивно)) и в същото време се бориш с нея, доколкото можеш (отоплението (активно)).
    Абсолютно си прав, че е ескейпизъм: да, според мен е по-добре да игнорирам простотията, отколкото да си скъсам нервите и аз самия да започна да сея негативни емоции около мен. Простотията е самозахранващо се зло (положителна обратна връзка) -- не можеш да се бориш с нея с още простотия. Със сила също няма траен ефект.

    Относно "мънички добрини": Според мен това е решението -- когато можеш правиш мънички добрини, когато можеш -- правиш по-големи.

    Относно "вършат работа, само ако има критична маса от свестни хора": опасявам се, че не мога да се съглася. Колкото и малка да е тя си остава и си има своя ефект. Ако говориш, че е необходима критична маса за цялостна промяна в обществото -- това е така, но аз нямам това предвид. Най-малкото -- ако всички чакаме да се натрупа критична маса, за да се включим, тя никога няма да се натрупа.

    "Прекалено дълбоко сме в лайната, за да може да помогне механизма "ами ти прави нещо, не се оплаквай само"
    :-) е, имаш предвид, че трябва да се съберем и да си спретнем едно масово самоубийство, тава ли е идеята? :-)

  6. Светльо says:

    @Огнян
    Аз всъщност ги имам и 3-те. Два текста за коментари и един за постове. Пробвай да отвориш статията през инкогнито браузър.

  7. Огнян says:

    @Светльо
    Мисля, че ги оправих

  8. Светльо says:

    Да, сега го отворих през инкогнито и беше наред :)

  9. batilcho says:

    Статията е добра според мен, но и Фил също е прав. Нацията изпростява прогресивно. Модерно е да си тъп олигофрен, с татуировки, и големи мускули, напомпани със химикали. Или женския вариант, кифла със силикон, ботокс или хиалорон, екстеншъни и всички други гадости. Никаква индивидуалност. Копи-пейст от фейса и бързи и яростни. Причините са както външни така и вътрешни. Трудно е за слабия разум да устои на външните влияния. От друга страна пък самоосъзналите се до някаква степен индивиди напуснаха страната. Ако теорията за стоте маймуни е приложима и за хората отговора на въпроса -- "Защо се случи така в нашата държава?" -- е ясен. Натрупаната критична маса от простотия поражда още простотия. Лечението? За мен е все още неизвестно. Надежда? Има но тя замина за чужбина.

Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image