Web дизайнери срещу програмисти. Сблъсъкът продължава.Публикувано / posted 2008-07-31 в категория / in category: Web development
|
Днес отново имах диспут с отнесен от вихъра web дизайнер, който се опитваше да ме убеди да съм му оставел 158 килобайтовия full page background, защото иначе се развалял целия дизайн. Опитах се да му обясня най-човешки, че такова животно като full page background е единствено подходящо за неговия личен сайт, където си представя дизайнерските умения. Опитах се и да му покажа, че ако сайта получи повече content ще се появи скролбар и няма абсолютно никакъв начин неговия bg да изглежда нормално в такъв случай. Наивно очаквах, че след експеримента със скролбара пича ще се усети, че е напаравил гаф и ще измисли нещо ново, но за съжаление, както ми се е случвало и преди с други такива като него, ми излезе със следните идиотски идеи:
- ами ще го направя с по-голяма височина, така че да запълва без repeat. Обясних му кротко, че така bg-то ще стане не 158, а 250kb. Отделно, че не може да предположи колко ще е височината на view port-а в броузера. Винаги може да се получи така, че и увеличения bg няма да е достатъчен (въобще да не говорим, че широчината също може да варира (по принцип, в конкретния случай layout-а беше с фиксирана широчина)).
- ще го направя да може да се повтаря по Y. Пак спокойно му обясних, че това е сизифов труд, който няма да се увенчае с успех по простата причина, че не е някакъв прост бг, а е доста разнообробразен, мхм, колаж. Пича загуби 4 часа да се мъчи и накрая ми прати нещо, което излизаше като лепено с лейкопласт…
- ами сайта ще трябва да си е с фиксирана височина, а content-a ще го сложим в frame и той ще си има скролбар. Тук вече се бях поизнервил и му казах, да забрави за frame-ове. Тактично премълчах, че може ефекта да се постигне и с div i css. Нямах никакво желание да правим лайнарщини.
- пича явно пита някой и оня го светна за div и css-a. Пак се върнахме на изходната позиция, че bg над 10-20кб е изключително лоша идея.
Накрая копеленцето (дотук с "пича") се оплака от мен на Project manage-a във фирмата, която даваше работа, че съм му пречел умишлено на работата и съм бил развалил дизайна и т.н. За жалост, Project manager-a излезе бивш дизайнер и ми изпрати email, който горе-долу гласеше "This is a technical problem, you MUST find a solution" (ставаше дума за background-a).
Типично изказване на некомпетентен/незаинтересован мениджър. Бих приел такова изказване ако бяхме в казармата, но не и във freelancer-ска работна среда. Повбесих се, но реших да се правя докрай на про и да не ги зарежа моментално -- мисля да се боря още известно време с тях и ако продължат с идиотщините -- чак тогава ще развалям калимерата.
В този ред на мисли ми хрумна следния списък с признаци по които може да се познаят web дизайнерите ламери:
- високо самомнение и инат -- винаги мислят, че са прави, не приемат никакви доводи.
- техническа некомпетентност -- имат големи бели петна в знанията си по отношение на HTML, CSS, файлови формати за изображения и др. Когато се сблъскат с проблем търсят quick & dirty решение, вместо да седнат да почетат малко теория или как са го направили други хора.
- висока (псевдо)артистичност. Щом са направили даден дизайн, нещата трябва да са реализаирани 1:1 иначе това не е "техния" дизайн. Това, че страницата ще стане 300кб не е техен проблем.
- Кълнат се в Macromedia Dreamweaver, но могат да работят (почти) само в дизайн view. Това, че генерирания html е пълна кочина -- пак не е техен проблем. Те програмистите ще го оправят.
- Кълнат се в Photoshop и са си инсталирали 1 милион plug-ини, но въобще не си дават зор да им прочетат документацията и за какво служат повечето от тях (или поне да ги пробват).
- Кълнат се във Flash и мечтаят за деня, когато всички сайтове ще се правят на него. Това, че search engine-ите не могат (засега) да индексират съдържанието -- не е техен проблем. Програмистите да измислят нещо, как може да са толкова тъпи.
- Когато направят издънка винаги донасят от 10 кладенеца вода, за да се оправдат, че не е тяхна вината, а са виновни програмистите, клиентите, компютъра им, бавния интернет, вогоните и фазата на луната.
- Страдат от copy & paste синдром -- намират отнакъде парче код и го плесват насредата на страницата. Това, че javascript-a им не работи под IE/FF/Opera/Safari и скапва целия аjax -- "…ми оправете си ajax-а бе. Аз не разбирам от JS."
- Страдат от синдрома на държавния служител -- могат половин ден да гледат клипчета в youtube, после да отидат 2 часа на обяд, но наложи ли се да останат извънредно, защото нещо трябва да се свърши спешно -- оревават орталъка, колко важно нещо са свършили, как без тях проекта е щял да пропадне и колко ценни, компетентни и незаменими са.
- непостояноство във възгледите -- ръчкат в интернет и намират някакъв супер дизайнерски сайт. Надуват главата на всички около тях "Вижте какво правят хората, каква стил, каква композиция, а не като нашите сухи лайна". Опитват се да взаимстват идеи, да подражават и така до следващата седмица, когато откриват друг такъв сайт и се почва отначало.
- държат на привилигировано отношение -- те са артистични натури, трябва да се отнасяме с тях внимателно, да не ги притискаме, защото това е творчески процес. Когато не го получат се цупят като ощипани моми. Да, творчески процес е и не става с притискане. Ама чак пък толкова да се прекалява, че едно просто второстепенно меню да го мъдрят 3 дена…
Сега като се замисля, по повечето от горните признаци могат да се разпознаят и ламерите програмисти. Всъщност цялата работа не опира до това кой с какво точно се занимава, а до това доколко сериозно се отнася към работата си и доколко (се опитва поне да) е професионалист. Обикновено флеймовете от тип "кой е по най" се разиграват между неопитни/млади дизайнери и програмисти, които все още се вземат прекалено насериозно, търсят някакво признание и най-вече -- все още си падат по тинейджърското "мерене на пишки". Отстрани цялата работа изгляжда като боричкане на малки котета (горе на снимката) :-). Какво значение има, кой е "по най" -- давайте да свършваме с проекта, клиента да е доволен и да ходим да пием бира.
|
Хаха, наистина не еважно дизайнер ли си или програмист, ами колко профисионално се отнасяш към работата. Хора, които смятат работата си за свещена индийска крава, която не може да се жертва (разбирай промени), са просто хора с болно самочуствие ;)
Да, прав си ако твърдиш, че човек се познава по отношението му към работата. Но съм виждал един и същ човек да променя отношението си към работата, както и \