Ogre's blog

От няколко дни чета постовете на уважани от мен блогъри и се опитвам да разбера каква точно (ще) е идеята на протестите на 14,15 и 16, но поне засега не успявам да си изградя добра представа. Общо взето излиза, че всички са недоволни, но всеки си има различна представа за/срещу какво трябва да се протестира. Това, обаче, е само едната част от проблема. Другата е, че по-скоро преобладават мненията "срещу", а липсват тези "за". Мисълта ми е, че много лесно да се смърди "срещу" без да се предлага алтернатива. Най-лошото е, че вероятно всеки си има някаква идея какво иска да е бъдещето на България и кои да са следващите управляващи, но погледнато отвисоко -- няма единство. Различните хора си имат различни политически пристрастия и общо взето единственото обединяващо между недоволните е, че са "срещу" сегашното правителство (както беше и срещу всички предишни правителства с последните 20 години) и в същото време има силно разделение, когато стане дума "за" какво са.

Костовисти, атакисти, фенове на 'бат Бойко, "седесари" -- събрани заедно могат да протестират "срещу", но няма никакъв шанс да се разберат помежду си. Това е причината напоследък да избягвам да се включвам в спорове на политическа тема, особено на маса с алкохол. Прави ми изключително лошо впечатление, че стане ли дума за политика, иначе интелигентни, културни и толерантни хора се превръщат в дървени глави, които държат да си наложат собственото виждане за "устройството на вселената", като едновременно с това не са склонни дори и за момент да се вслушат в мнението на другия, когато се различава от тяхното собствено.

Да се обединяваме на базата на "срещу" няма никакъв смисъл -- в най-добрият случай това може да проработи за съвсем кратък период от време.

Основният проблем, поне в политическо отношение е, че сме загубили (напълно оправдано) доверието си в политиците в България. Нямам предвид само управляващите, а всички политици. Някой го наричат криза на "политическата класа". Аз предпочитам да го наричам криза на политическата измет. Докарахме се дотам, че "всички са маскари" да стане основна нагласа, а в това няма нищо градивно и в дългосрочен план ни обрича да търпим простотиите на едни и същи "стари муцуни", които през 4 години ще си предават щафетата, а ние ще си стоим във все същото блато.

Причините за разочарованието от съществуващите политически партии:

• непрозрачност -- за обикновеният човек като мен и вас е (почти) невъзможно да разбере какво се случва в която и да било партия. Преди избори ни излизат с програми, но кой и как ги е изработил тези програми, какви дискусии са водили по отношение на тях -- това никой не знае (ако е член на дадената партия и е присъствал на събранията, вероятно, може да придобие някаква частична представа, която отразява настроенията само в неговата секция). Предизборните програми в момента представляват, чисто и просто, рекламно послание в което са изброени неща, предназначени да "зарибят" избирателите. Липсва всякаква обосновка как се е стигнало до тях и каква им е идеята. Още по-лошо -- липсва обяснение как ще бъдат реализирани. Един пример: Атака щели да отворят реактори 1-4 на АЕЦ Козлодуй, ако били дойдели на власт. ОК -- по принцип съм за. Как ще го направите обаче и каква ще е цената? Ще изкарате държавата от ЕС? Е, не, благодаря.
• арогантност -- Пример: парламентът постоянно е празен. Тук там някой "дежурен" гласува с 10-20 карти. Къде са депутатите? Каква по-важна работа имат от това да се грижат за делата на държавата? Айде, ако бяха на срещи с избиратели -- ОК, но аз не съм чул някой да е виждал народния си представител след изборите. Още по-лошо -- не съм виждал обява, че народният ми представител ще има среща с избирателите си. Представителите на изпълнителната власт не остават по назад -- могат да донесат от десет кладенеца вода и да изговорят маса празни приказки, но не и да признаят собствена грешка.
• корумпираност и клиентелизъм -- едва ли има българин, който да не смята, че политиците са корумпирани и обслужват различни частни интереси. Реално погледнато -- не само в България са корумпирани, но тук нещата са излязли извън всякакви граници и това съчетано с арогантността отблъсква хората.
• некомпетентност -- преобладаващото обществено мнение е, че който не става за нищо друго и търси "на работата лекото и на баницата мекото" -- става политик. Може би най-фрапантния пример е Гошо, обратното на острото, който по времето на НДСВ беше шеф на комисията по хазарта. На такъв човек не би трябвало да му се поверява и отговорността да събира стотинките пред общинска тоалетна, а какво остава да му се дава висок пост в държавната администрация. За съжаление назначаването на некомпетентни хора (но със син/червен/пембен партиен билет) е по-скоро правило, отколкото изключение.

This entry was posted on Thursday, January 15th, 2009 at 02:45:44 and is filed under Некои съображения. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.