Какво е да имам блог?

Публикувано / posted 2007-05-16 в категория / in category: Некои съображения
  

Какво е да имаш блог? Този въпрос ми задават вече за трети път последните 2 седмици. Учудва ме начина по който ми го задават. Сякаш питат “Какво усещането да яздиш слон?” или “Какво е усещането да си в будистки храм?”. Все едно това е нещо екзотично или мистично. Известно време се чудих защо е така, но вече измислих някакво що-годе логично обяснение.

Обикновено, когато тръгна да обяснявам какво е блог, започвам с нещо от сорта, че “това си е твой сайт, в който пишеш нещата, които искаш да изкажеш”.

– А кой ги чете? — е въпросът, който се задава с лека плахост или присмех.

– Ами всъщност няма значение кой ги чете — отговарям аз. — Важното е да го напишеш. Това е един вид да си подредиш мислите.

Настъпва леко объркване. Хората се чудят, будалкам ли ги или говоря сериозно. Като се усетят, че съм сериозен, започват да ме гледат сякаш правят мигновена оценка на менталното ми състояние :-). Загубена работа.

Каква е причината блоговете да изглеждат екзотично начинание?

На повечето хора, откакто са завършили училище / университет не им се е налагало да напишат повече от 10 реда текст накуп. Тук не броим разните молби към държавни учреждения, документи за кредит или откриване на сметки. Не става дума и за служебните документи. Имам предвид собствен текст, собствените мисли и разсъждения, а не някакво роботизирано попълване и “задраскайте излишното”. Плашещо си е да се опиташ да напишеш нещо, когато не си сигурен дали въобще можеш да си събереш акъла и да натракаш няколко изречения, които да звучат смислено. Не е както говорето -- започваш, няма значение дали имаш на идея какво искаш да кажеш в началото, винаги можеш да замажеш нещата, ако не се сетиш нищо свестно. Доколкото мога да обобщя -- става дума за страх. Страх от излагане поради безсмисленост на поста; страх от излагане поради елементарни правописни грешки (сещам се един израз: “бич на 20 век”, за 21-ви явно бич ще е полуграмотността).

Някои се притесняват от разкриване на мислите си. Да не би някой да им разбере тайните/желанията/комплексите. Отново става дума за страх.

Екзотично и мистично. Двете думи са въздействащо съчетание. Първата е с ухание на неочакваност, втората с ухание на неразбиране. Стахът от неочакването и неразбираемото си е първичен инстинкт.

Сещам се за някои хора, които искат да имат блог (някои от тях -- само заради модерността, но това е друг въпрос), но ги е страх да си направят.

Fear not, нещата не са толкова страшни. Разглеждайте го като възможност за развитие.

Смислеността на поста -- това се подобрява с писането. Не очаквате да станете шампион във F1 още с първото качване на кола, нали?

Правописните грешки -- публикуването в Интернет (излагането на хорските ебавки) е много добър стимул да се стегне човек и да си поприпомни граматиката. По грамотните от вас сигурно са забелязали, че запетайките не са ми най-голямата сила. Пълен член? Ъъъ, всеки път го мисля и продължавам да го бъркам. Вече не знам колко пъти отварям правописния(т?) речник да си припомням разни правила. Малко по малко нещата се подобряват.

Откриването -- хайде, наистина ли си мислите, че хората, които срещате редовно не са ви прецели отдавна (колкото и да не ви харесва това…). Никъде не е казано, че трябва да си излеете душата като пред най-добър приятел.


Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image