Дъжд, избори и идея за принципно нов вид партия

Публикувано / posted 2007-05-22 в категория / in category: Некои съображения
  

Изборите се изнизаха вяло в мрачния неделен ден и оставиха лош вкус в устата като от попреседяла в хладилника манджа. Резултатите от тях не бяха изнедващи, но отново карат човек да се замисли какво трябва да се направи в тази държава, че да тръгнат нещата на добре. Нужно ли е да се стигне до екстремни изпълнения или има и други варианти? Накрая на поста ще направя и едно "еретично" предложение.

В неделята се събудих рано-рано -- към 8:30 и доста се издразних. Много ми се изкаше поне уикенда да се наспя както пише по дебелите книги, но какво да се прави -- явно годинките започват да си оказват влияние и таланта ми да спя по 12 часа на ден се е позахабил… :-)

Засмуках две кафета набързо с дежурните цигарки и започнах да се обличам, за да ходя до изборната секция. Почти бях готов и ми звънна телефона -- беше майка ми да ме пита гласувал ли съм вече и да ми каже, че ми била приготвила кюфтета. Аз и отговорих, че тъкмо се каня и че щом ми е приготвила кюфтета да ми каже за кого да гласувам :-). Посмяхме се малко, но честно казано наистина не бях наясно за кого да пусна бюлетината, поне не и с убедеността както на предишни избори.

Кратък анализ на партиите:

  • БСП, НДСВ, СДС -- един дол дренки, в моята лична класификация стоят някъде между торните червеи и кърлежите;
  • ДПС -- антиконституционна партия, позволяваща си най-редовно изборнен туризъм и други шашми и то по най-нагъл начин;
  • Атака -- не мога да отрека, че споделям някои от идеите им, но хората в ръководството и парламентарната група на тази партия определено са сбирщина. Не че вероятно няма светстни, но… Ще дам Кузов за пример -- осъден на първа инстанция за педофилия. Волен "Вожда" Сидеров -- забърка се в малоумната магистрална ситуация, изпуска си нервите лесно… Имаи още "странни" птици, но изброените са достатъчни, за да си направи човек извода, че там нещата не са читави;
  • ГЕРБ -- това всъщност не е партия. Това е бат' Бойко с някакви хора около него. Честно казано, не съм обърнал особено внимание кои са тези хора по простата причина, че бледнеят пред генерала. Той е голям човек, но май егото му е по-голямо и от него, и от "партията" му…
  • ДСБ , ССД -- Абе, Костов и Софиянски няма ли да отидат най-накрая в затвора? Това са лицата, които съсипаха "синята идея" -- нещо в което милиони хора вярваха, както се оказа -- доста наивно. За корупцията, престъпленията -- това е въпрос за съдебната система, но явно добре са си опекли работата…
  • "вся остальная сволоч" -- няма какво да ги коментираме даже…

Както се вижда, въпросът не е "За кого да гласувам?", а "Против кого?". Това е трагична ситуация.

На мен основният трън в очите са ми ДПС. Не защото мразя турците. Това е партия която се гаври със собствения си електорат, държейки в нищета и съответно зависимост хората, които се изгърбват над тютюна и после получават стотинки за труда си. Това е партия, която обсеби циганския вот с кюфтета, маратонки и по няколко левчета на опашка. Това е партия, която заграби непропорционално голяма власт и ресурс в държавата. Това е антиконституционна партия, базира на етническа основа. Някой ден ще се разровя да проверя кои са били навремето конституционни съдии, да са проклети…

Наскоро четох за общата стачка в Гърция. Поводът е бил злоупотреби с няколко пенсионни фонда. Може да греша, но май ставаше дума за "няколко си" милиона евро. И цяла Гърция скочи веднага. Не ги знам какви са им синдикатите и организацията, но БРАВО! Тук продадоха неизгодно, ощетявайки държавата и съответно всеки от нас, Балкан, БТК, десетки заводи -- вероятно става дума за няколко милиарда евро и нищо. Дори и медиите "забравиха" сочната история с БТК. Те и "медиите" са едни подлоги, мекерета и слугинаж, но това е отделна тема.

Ще направя едно донякъде еретично предложение.

Поради факта, че в момента няма партия, която да се припознава като защитник на интересите на 2/3 от гласоподавателите в България смятам, че трябва да се основе такава. Базирана на основни човешки ценности и на позитивната част от националната ни история.

Ние имаме една светиня -- Васил Левски. Той е формулирал не малко тези, които могат да се използват за основа.

Някои идеи:

Име: "Партия за чиста и свята република"

Кои са основните неща, които в краткосрочен и средносрочен план най-много дразнят българите и които съответно би трябвало да са адресирани в платформата?

  • корупция -- тумор проникнал във всички структури на властта;
  • престъпност -- дребна и едра. Като се започне от това, че човек няма сигурност дали ще си намери колата там, където я е оставил и се стигне до чудовищните изпълнения от тип продажба на БТК.
  • неразвита инфраструктура -- липса на нормални пътища, липса на централно отопление в не малко квартали на големите градове и почти всички от по-малките, липса на канализация на много места;
  • ниско заплащане -- безумно е лекарите, учителите в гимназия и преподавателите в университет да получават сегашните мизерни заплати.
  • некомпетентна бюрокрация -- почти няма човек, който да не подхожда с неприятно чувство към това да си има работа с държавни/общински чиновници. Особено втрещяващо е поведението на митническите служители.
  • неефективна съдебна система -- не дай си боже на някой да му се наложи да води гражданско дело за делба на имот или нещо подобно.

След изборите се чуха отново приказки, че това българите сме били покорна рая щом само 1/3 от нас са гласували. Донякъде съм съгласен. Нереално е да се смята, че всеки има идея за това какво иска от живота си -- не малко хора просто се носят по течението и нямат и желание да променят това. Това са празни души за които не може да се направи нищо и те си заслужават съдбата, каквато и да е тя. За всички останали -- докато чакаме някой да ни "поведе", а ние да си живуркаме, явно ще трябва да търпим досегашната ни политическа класа/измет. Цялата работа е във "воденето" -- защо непременно трябва да да има "водач", който да определя посоката? Ако група хора имат сходни виждания и формулират ясно и точно целите и приоритетите си мисля, че може да се създаде гражданска организация и граждански натиск върху управляващите с цел да се събразяват с интересите на тази група. Болната жажда за власт и тщеславието са сериозни проблеми за съвремението ни. Както и зависта от друга страна. Тези проблеми могат да бъдат избегнати ако една партия не е базирана на борбата за власт, а на общочовешките ценности (да, звучи много наивно) и на назоваване на нещата такива, каквито са, а не с обичайното политическо шикалкавене и размиване.
Платформа

Забележка: принципно новата идея е в т.8, ако не ви се чете всичко -- направо отидете на нея.

1. Изборно право

Въвеждане на мажоритарна система за избор на народни представители. Сегашната пропорционална система позволява размиването на личната отговорност. Всеки може да се скрие зад партията си, всеки може да прехвърли мръсните си ризи на партията или поне да я поизцапа и нея. Народните представители трябва да носят лична отговорност пред избирателите си, било тя и само морална.

При мажоритарната система се набляга на личните качества на всеки кандидат, не само на партийната му принадлежност. Червените бабички пак ще си гласуват за БСП, сините бабички-реститутки за ДСБ, турците и циганите за ДПС, протестният вот ще си отиде в Атака, но! Всички, които досега не гласуваха ще имат избора да дадат гласа си за човек, който смятат за достоен и компетентен. Това, разбира се, потенциално е опасно за сегашните партии, защото много "неконтролируеми" елементи ще могат да станат народни представители и да объркат подредбата около казана.

Въвеждането на задължително гласуване е изкушаваща идея, но не мисля, че това е оправдано, въпреки че това е най-сигурния начин влиянието на ДПС да бъде ограничено. Както споменах и по-горе -- има хора, които са неориентирани/незаинтересовани, съответно лесни за манипулация -- тяхното участие би изкривило вота. Все пак има една народна мъдрост "Насила хубост не става".

2. Умерен национализъм

  • защита на националните интереси (в контраст с досегашното постоянно предателство на националните интереси -- издаването на списъка с разузнавачи, нарязването на ракетите, включването във войната в Ирак, продажбата на Балкан и БТК, сделките с външния дълг и много други);
  • недопускане на дискриминация на българите в собствената им държава, както се случва сега;
  • никакъв расизъм;
  • протекционизъм, доколкото е възможно според присъединителния ни договор с ЕС.

3. Либерална икономическа политика

  • минимална намеса за регулация на икономическите процеси от страна на държавата; отмяна на голяма част от безбройните лицензионни режими (сегашните управляващи бяха заложили това в платформата си, но явно са се отказали от него); отмяна на фиксираните цени за някои стоки като например цигари; друг пример: отмяна на ограничения за реклама по телевизиите -- нека си напълнят и накъсат програмите с реклама (не че сега не прекаляват) -- хората сами могат да преценят дали да продължат да гледат този канал.
  • подобряване облужването на бизнеса от страна на държавната и общинска администрация (дали чрез курсове за допълнителна квалификация или просто за културно отношение към клиентите и трудова култура); Въвеждането на електронно правителство, интернет услуги (когато това е възможно/оправдано), допълващи или даващи алтернатива на съществуващите услуги, извършвани от държавната и общинска администрация

4. Социална политика

Почти всички партии гледат да съблазнят пенсионерите. Нормално, голяма част от гласуващите са такива. Да ме прощават, но не мисля, че трябва да се набляга на угаждането на хората в 3-тата възраст. Умерен ръст на пенсиите, малко над компенсиране на инфлацията мисля, че е политиката, която трябва да се следва. Да се наблегне на намаляване на осигурителната тежест над трудово активното население е пътят, който трябва да се следва, за да се поддържа икономически разтеж и в същото време да се намалява дела на сивата икономика.

На пенсионерите трябва да се зададе въпросът: "Ако сте изправените пред следната дилема: вие да сте малко по-добре в оставащите ви няколко години или децата ви и внуците ви да са по-добре занапред, какво ще изберете?".

Едва ли има някой, който сериозно да мисли, че един пенсионер може да оцелее с 80 -- 100 -- 150 лева пенсия без помощ от децата си. Ако децата му са по-добре финансово -- и той ще може да получи по-голяма помощ.

5. Законност и ред

  • Ограничаване на дребната престъпност. Напълно е във възможностите и на сегашните "силови" структури да намалят драстично уличната престъпност при наличие на управленска воля. За съжаление такава липсва. Отделно наличието на ширеща се дребна престъпност дава достатъчно добра хранителна среда за израстването на едрата и организирана престъпност. Фокусирането върху лимитирането на първата ще има ефект и лимитиране на втората.
  • "войната по пътищата" -- всяка година огромен брой жертви, а това е проблем, който може да се реши лесно -- инсталиране на камери в големите градове и по главните междуградски пътища + осигуряване на механизъм за събиране на глобите. Днес, някой баровец като мине на червено с 80 -- 90 км/ч през 3-4 светофара и бъде нащракан от камерите -- извикай го в КАТ, вземи му книжката и не му я връщай една година, че да му дойде акъла. Може да се помисли и за промяна в законодателството в посока засилване сакциите по отношение на рецидиви.

6. Образование

В дългосрочен план трябва да се наблегне на възстановяване на образователната система.

В днешните икономически условия, когато най-важното за една държава е да има квалифицирани кадри, е от жизнено важно значение да се подобри нивото на висшето образование. Това не може да стане без да се подобри първо нивото на средното, а то пък зависи от началното.

Това е ще е дълъг и скъп процес, но трябва да се започне да се работи в тази насока.

7. Разделение между партийно и държавно ръководство

Нека задам един въпрос: "Доколко е вероятно, от един партиен лидер, който е посветил последните няколко години от живота си да гради политическа кариера, да излезе компетентен премиер, министър или зам. министър?"

Моят отговор е: много малко вероятно. На мен ли само така ми се струва или за изброените длъжности са задължителни условия добри мениджърски умения и опит + знания и опит в конкретната област на даденото министерство било то "Енергетика" или "Здравеопазване" или някое друго. Не може да се очаква от някой, който последните 5-10 и повече години се е занимавал само с политика, интриги, мазнене и курвенски истории да е си е запазил КПД-то в дадена област (ако въобще е имал такова).

Мисля, че е добра идея да се въведе формално ограничение тези постове да не могат да се заемат от хора, които в последните 2-3 години са били на ръководни постове в партийни структури. Това са постове за професионалисти, които си разбират от работата. Все пак съществуват политически съвети към кабинета -- те са тези, които би трябвало да следят за спазването на "партийната линия".

8. Комуникационна стратегия

Тук не става дума за комуникация с медиите. Те се явяват един посредник между политиците и "електората". Имам предвид този посредник да бъде заобиколен в голяма степен.

Една нова партия не трябва да следва традиционния доказано бъгав модел на развитие и изграждане на структура. Какъв е смисълът от една нова партия като след време тя ще стане лика-прилика със досегашните?

Идеята ми е да се използва интернет за активна комуникация с привържениците. Не с привържениците на партията, а с привържениците на идеите и целите на партията. Да се направи един сайт в който всеки да може да предложи идея, да сподели мнение. Те да се обсъждат и да се гласува за тях. Които идеи и цели съберат най-голяма подкрепа -- те да са основните и те да са приоритет. По този начин ще се избегне ситуацията в която са изпаднали сегашните партии -- партията е едно, ръководството на партията -- второ, привържениците -- трето, избирателите -- четвърто.

Много хора ги мързи да се занимават активно с политика, защото просто си имат достатъчно друга работа. Това е добре. Точно тези хора могат да бъдат привлечени да участват с модерните комуникационни средства като Web, гласови и видео конференции и др.

Трябва "партия" и поддръжници да е едно и също. Трябва да може всеки да се чувства съпричастен с тази организация, а какъв по-добър начин ако всеки човек реално, непосредствено и навременно може да влияе върху целите и идеите.

Създаването на многослойни йерархични структури създава вериги от посредници. Дори човек да може да се довери на човека "над" него, да го наречем квартален координатор, как да се довери на този, който е на по-високото ниво при положение, че я го види на живо 1-2 пъти в година, за да чуе и неговото мнение и виждания, я не.

Йерархичната структура е явно неподходяща.

Заключение

Горните идеи ми се въртят в главата последните 1-2 години. Някои от тях със сигурност могат да се разширят, особено "Комуникационна стратегия", която всъщност е в основата.

Ясно е, че ако се създаде такова движение или партия, то няма да може да се бори за силни позиции в парламента, но със сигурност може да се използва за натиск върху сегашните и бъдещи управници да си гледат по-добре работата и да бъдат пронуждавани да изпълняват целите.

На последните избори 1% беше равен на около 19 000 гласа. Последната статистика, която четох показваше, че в България активните потребители на Интернет (влизат всеки ден) са около 250 000. От тях повечето са млади хора, а от тези млади хора много малко гласуват. Една пета да бъдат привлечени за начало това са 2,5%. При парламентарни избори (където активността е по-висока) ще са около 1,8%. Много е важно да се отбележи, че това не са хора, които могат да бъдат купени с кюфтета, маратонки или 10-20-30 лева.

Тенденцията в последните правителства е те да са коалиционни. Както се потвърди и от последните избори тя явно ще се засилва. При такава ситуация 1,8% процента са добра изходна позиция за преговори и оказване на натиск върху сегашните политически партии, а да не забравяме, че тези проценти могат да станат и много повече. Релно постижимо е да се извърши промяна в политическото статукво.

Платформите и идеите са много хубаво нещо, но конкретните цели са още по-хубаво.

За реализирането на някои от целите определено ще трябват много време и средства, а държавата е бедна. Ситуацията е "пари нема, действайте". Затова си мисля, че като за начало трябва да се наблегне на краткосрочните цели, които не изискват големи инвестиции:

1. Въвеждане на мажоритарна система за парламентарни избори

2. Отмяна на държавните регулации в сферата на икономиката за случаите в които тя пречи на нормалното пазарно развитие -- фиксирани цени, регулация на рекламното време в ТВ

3. Въвеждане на камери по пътищата и засилване контрола за спазване на "Правилника за движение по пътищата", за да се намали "черната статистика" от по около 1000 загинали на година и няколко пъти по толкова ранени.

4. Разделение между партийно и държавно ръководство.


Leave a Reply

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

Внимание: Моля, въведете само ПЪРВИТЕ ТРИ цифри от картинката
Important: Please enter just the first three digits from the image