Ogre's blog

И тази година спазихме отколешната традиция да се занесем на Боровец. Обикновено там се отива 2-3 коли народ, пали се огън (огин), гаси се огъня до жарава, пекат се мръвките, тъпчем се като прасенца, пак се пали огън и се разпива на който колкото му е кеф. Този път обаче всичкото кеч се бяха пръснали като педерастко сборище, разгонено от конна милиция и бяхме само аз, Пацо и жена му.

Организацията не беше на ниво. Не се бяхме разбрали точно кой ден ще тръгваме, та се замотахме бая -- то да се оправим, то да се ходи на пазар, то се забравиха разни неща, та се връщахме… абе, с две думи -- несериозна работа, ако не ме цепеше глава зверски, щях да се разсмърдя жестоко.

Една бележка за ходенето на пазар -- както повечето хора от горчив опит знаят, пазаруването преди заминаване за някъде си е прецизна и сериозна работа до която в никакъв случай не трябва да се допускат жени освен ако човек не иска да загуби час -- час и половина… Сега, на Пацо жена му (жина му) по всички първични и вторични полови белези си е от женски пол, но в същото време си е и ПИЧ -- това е титла/ранг/чин, който се дава от мъжкото съсловие в много редки случаи на дами, които въпреки, че са от "грешната" страна на дъгата притежават някои качества (и липса на някои недостатъци), които:

• ги правят приятна компания за разпивки;
• са подходящи противници за разгорещени спорове на филосовски/безсмислени теми;
• просто не ти лазят по нервите с глупости от сорта на двучасови разкази за последната им обиколка в мола и какви парцалки са си купили и защо.

Та, Пацо и Марта отидоха на пазар. Аз реших да остана в колата, за да не си рискувам душевното здраве, щото, видиш ли, пич, пич, ама не се знае…

В крайна сметка само половин час се замотаха, което си е приемливо, макар и с 20 мин над норматива.

В такива случаи трябва да се пазарува по следния прост и ефективен алгоритъм:

• оставяте жените по колите (няма мрън, няма това-онова);
• взимате количка;
• газ до дупка, все едно, че карате пернишки голф двойка GTI, целия в лепенки, спойлери и със зарчета на огледалото.
• описвате синусоида между рафтовете, ако за нещо има и най-малкото колебание -- значи не ви трябва. Внимавайте да не обърнете количката на завоите, използвайте ръчна.
• в никакъв случай не се връщайте на един рафт два пъти (изключение се допуска само за рафта за алкохол)
• вземете нещо шоколадово за женорята, за да ги омилостивите, че сте ги зарязали навън. Един пакет mini-Bounty върши чудесна работа. Тази точка е важна!

Толкоз за пазаруването.

Тръгнахме към Боровец, времето все още беше хубаво.

Нали нямах кола 2-3 години и съвсем съм изпуснал тая работа с винетките, иначе мислех да се тътрим с моя таралясник. Оказа се обаче, че най-малките винетки са за една седмица. Що за идиотщина, как може да няма еднодневни?! Както и да е, сега не ми се псува държавата и администрацията…

Горе беше слънчево, но влажно. Едвам посъбрахме малко дърва за огън, кучето също "помагаше".

Криво-ляво запалихме някакъв огън. Лошото беше, че въглищата, които бяхме взели бяха бъгави и не искаха да се разпалят. Едвам успяхме да изпечем пържолите…

После му седнахме.

На мен ми беше нещо криво още от тръгването и на другия ден се прибрах. Оказа се, че явно съм бил болен -- мернах си температурата -- 39. Разкош.

Разкошното куче:

Марта не знам как не е получила инфаркт като се е получило следващото:

eof

This entry was posted by Ognyan Bankov on Sunday, May 27th, 2007 at 02:22:52 and is filed under Други. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.