За риба на язовир Огняново (2010-03-27)Публикувано / posted 2010-03-28 в категория / in category: За риба
|
След дълго и изпълнено с нетърпение чакане най-накрая открихме риболовния сезон. Трябваше ни една седмица, за да решим къде да ходим и в крайна сметка по "препоръка" на собствениците на два риболовни магазина се занесохме на язовир Огняново. Заградил съм думата "препоръка" в кавички, защото едно ни казаха, то съвсем друго излезе, но какво да се прави -- хората си гледат бизнеса. Миналата година редовно ходехме на язовир Долна Диканя, но във форумите намерихме публикации, че арендаторите редовно хвърляли мрежи и след като ги напсувахме (дистанционно) по възможно най-брутален начин, започна голямото чудене къде да се ходи. Изчетохме целия интернет от "коръ до коръ", но почти никъде нямаше мнения от скорошни риболовни излети. В крайна сметка питах пича, който държи риболовния магазин до нас и той ми препоръча Огняново (всъщност и други места спомена, но тъй като още от миналата година бяхме решили да тестваме Огняново решихме там да се замъкнем), защото му били казали, че уклеят вече бил излязал. По-късно, същото ми каза и собственика на друг риболовен магазин, откъдето донапазарувах бели червеи на сутринта преди тръгване.
Подготовката
Всъщност, нямаше кой-знай каква подготовка -- в четвъртък си бях взел нови въдица и макара (старите бяха суперевтини пръчони, колкото да избутам остатъка от миналия сезон), в петък напазарувах малко захранка и малко червеи и общо взето това беше. Ето снимки на новите пръчка и макара:
След като миналата години изчетох маса постинги по форумите за мач пръчки и макари, в крайна сметка си изградих мнението, че всеки си има своите предпочитания и е трудно да се ориентира човек. Затова просто отидох в магазина, огледах избора и в крайна сметка взех тези двете. Пръчката определено е страхотна, изключително чувствителна (за моите ламерски разбирания), да не кажа, че е прекалено чувствителна. Три сегмента, много лека, акция 10-25 гр, 3,9 метра. С макарата определено мисля, че се прецаках -- много е тежка (400 грама). Това го усетих, чак след като подържах въдицата няколко часа. Отделно, на моменти издава лек шум при въртене, все едно, че има някакво боклуче в нея. Оказа, че и влакно нямах достатъчно, за да напълня шпулата както трябва, но това е бял кахър.
Пътят
В повечето статии и блог публикации за яз. Огняново се казва, че се стига през Елин Пелин. Ние решихме да заходим през Горна Малина, Белопопци, Байлово, Голема Раковица, за да излезем баш на устието. Всъщност няма голяма разлика откъде ще се мине, но пътят през Горна Малина е по-читав.
Цялото пътуване Люлин -- яз. Огняново отне около час, като общо взето 30 мин отидоха само, за да се измъкнем от София. Като едни истински пишман рибари пристигнахме към 9:30 и съответно местата в началото на устието бяха вече заети :-).
Риболовът
Ами… тук няма много за казване :-). От 9:30 до 17:30 двама човека хванахме 3 рибета (2 костурчета и 1 кефалче). По-лошото е, че другите колеги (поне тези, които виждахме(20-30 човека) или с които говорихме) бяха още по-зле -- половината си тръгнаха още по обяд след като въобще не им беше пипнало. Уклеят, противоположно да това, което ни бяха казали -- никакъв го нямаше.
Изпробвахме какви ли не дистанции и дълбочини, сменяхме местата, но нещата си останаха същите. Накрая пуснахме рибетата по живо, по здраво и си тръгнахме, че излезе неприятен вятър (Почти през целия ден духаше умерено с изключение на 3-4 периода по 15 минути на пълно затишие (ех, кога ли ще случим на време да е така цял ден…)).
Явно водата е още прекалено студена за риболов -- само докато забъркам захранката ми замръзнаха ръцете. Отделно рибетата, които хванахме бяха толкова лениви, че ми е чудно как въобще са си дали зор да ни клъвнат….
Селтаците
Не мога да не отбележа и една компания, която вдига гюрултия почти целия ден. Няма да си хабя псувните за тях, те, горките, са си наказани достатъчно от природата.
|