Archive for the ‘Графомания’ Category

Гавно, гавно

May 1st, 2016   

По принцип това Огняновците не сме много и затова много си се радвам на адашите, но от всичките, един ми е "най-любимия" най-вече заради следната история, която му се е случила:

Адаша точно си бил хванал някакво гадже и един ден щели да излизат с компанията и отишли да я чакат пред входа. Предисторията е, че момичето скоро преди това се била разделила с предишния си приятел  с който връзката била нещо много трудна и било имало разни големи драми. Та, точно мадамата слязла и долу пред входа се засекли с майка ѝ, която била рускиня ли, украинка ли, няма значение. Получило се леко конфузна ситуация, защото майката поискала да ѝ покаже кой ѝ е новия приятел.

--- Мамо, това е Огнян --- представила го девойката.

Адаша пристъпил напред с маршова стъпка, бие токове, козирува, нали, както си е по устав.

Майката го изгледала отгоре до долу едно такова изпитателно и казала:

--- Агнян, ще бъдеш ли и ти гавно или ще се грижиш добре за дъщеря ми?

И тук историята привидно свърша, ще си кажете: "Е, какво толкова?"

ОООБАЧЕ! :-)

По-прозорливите от вас вече сигурно са се досетили, че след като това се е случило пред цялата му компания след това нещата не са се разминали ей така, ами са го смазали от майтап.

Цитирам:

"Ииии, копеле, направо следващите няколко месеца направоооооу ме разпукаха!!!"

Отиват на море, лежат на плажа и:

--- Агнян, ще бъдеш ли гавно или ще отиде да вземеш по бира?

Играят на карти:

--- Агнян, ще бъдеш ли гавно или ще пуснеш спатия.

Не стига това, ами и дори след година следващата му приятелка:

--- Агнян, ще бъдеш ли гавно или ще дойдеш да ме вземеш от работа.

Схващате идеята. Направо са разцепили от майтап, направили го на трески.

Цитат:

"По едно време вече толкова им бях свикнал, че ги предусещах кога ще го кажат още по начина по който си поемат въздух и ги изпреварвах и директно си казвах: "Гавно, гавно, не"

:-)))

Много пъти ми се е искало, като някой ме занимава с глупости и иска нещо от мен да му кажа: "Гавно, гавно, не", ама като не знаят историята… Та затова сега я написах, очаквайте включване :-)

 

Краят на лятото

August 30th, 2013   

Красиви момичета намятат изящните си рамене след залез слънце.

Палитрата на художника иска да мечтае в жълто-кафяво.

Меланхолични капки дъжд се държат близо една до друга, за да им е топло.

Неродени снежни човеци празнуват края на лятото.

Камък за седене с любими хора

April 1st, 2013   

Беше седнал на любимия си камък. Голям. Събираше него, майка му и баща му. Като дете родителите му го водеха тук и си правеха страхотни летни пикници. Мястото беше на средата на пътя към върха, малка полянка, половината огряна от слънцето, половината с шарена сянка и точно насредата неговия камък. Преди обяд бе Слънчевата крепост, следобед – Скривалището на змея. Първото име беше ясно, но за второто вече не си спомняше точно защо го е кръстил така. Май веднъж беше намерил гущерче. Или баща му беше казал, че с него е затиснат входа на пещера в която е затворен страшен змей… Не помнеше вече, беше много отдавна… „Как може да не помня?!? Та това е любимия ми камък!“ --- тъжно си помисли той, но бързо забрави, защото момичето влезе в полезрението му и той забрави всичко останало. Тя е нова. И е красива. Някой от компанията я беше намерил и поканил да дойде с тях на излета. Другите, както обикновено, бяха решили, че най-важното е да се качат на върха все едно горе ще намерят нещо супер интересно, като летяща чиния или поне второто пришествие. Още по-добре. Бяха го оставили насаме с нея.

(Естествено, реалното положение е малко по-различно. Приятелите му още в  (more…)

!Романтичната вечеря

March 29th, 2013   

rom_wecherqБяха сами на масата с нея. Той я беше обгърнал нежно, но усещаше, че откъм нея лъха хлад, бавно прибра ръката си в скута и наведе поглед. Чувстваше се сякаш му е първата, а далеч не беше така. Много му се искаше да се отпусне и да поговори за събитията от вечерта, но (more…)

Разказ: Емил и Росица

May 25th, 2008   

Чаках във входа повече от 5 минути.

--- Навън е страшен бахар! --- изстреля с треперещи устни моя приятел Емил, докато влизаше. --- Замръзнаха ми барабонките.

--- Мдам --- потвърдих с тона на човек, който е пътувал 10 км през задръстванията на София и много-много не ми се коментират банални теми като времето.

Метнах фаса през затварящата се зад него врата и той тупна грозно на плочките. Замислих се дали да не го взема и изхвърля в кофите или поне някъде настрани, но теглих на ум една майна и се качих при асансьора.

Емил още трепереше. Беше облечен само с някакъв гъзарски анцуг Адидас и една тениска отдолу. Присетих се за прочетеното в един блог, че българина е българин ако има "официален" анцуг и му казва "анцунг". Също така се сетих и за един лаф, казан ми от един от тарторите в агитката на Левски -- "Като се ходи на мачове в чужбина, задължително се вземат анцуг и джапанки и като се настаним в хотела се слиза с тях в лобито "по национална носия" . Усмихнах се наум. (more…)