Моля, гледайте на тази публикация като на научно-фантастичен разказ.
В последните дни много се изговори за това, че така наречения "преход" е провал и държавата е била съсипана в почти всяко едно отношение. Корупцията и беззаконието са толкова дълбоко вкоренени, че много хора вече мислят, че е невъзможно да се промени това без радикални действия. Доверието в "политическата класа" е на най-ниското си ниво от години. Само за пример: според скорошно социологическо проучване само 5% от българите имат доверие на парламента…
Очевидно е, че хората вече нямат илюзии, че може да се разчита на сегашните ни политиците ни да свършат нещо, което да е добро за страната.
В същото време, в последната седмица, "интернет пространството" се препълни с призиви, че "трябва да се направи нещо", "повече така не може да продължава" и т.н., но в крайна сметка никой не казва: "Ето това и това трябва да се направи", а (почти) всички чакат наготово (както винаги) някой друг да свърши работата.
Като човек програмист аз харесвам, когато нещата са двоични: черно или бяло, истина или неистина, вярно или грешно, без междинни състояния като сиво, "абе донякъде е така" или "почти си прав". Когато става дума за борба с най-големия порок в държавата -- корупцията, най-добрата предпоставка за ефективното й изкореняването би било ако можеше "по някакъв начин" тя да се доказва еднозначно. За щастие, този "някакъв начин" съществува и то не от вчера. Просто трябва да го приложим.
Идеята
Представете си за момент, че всички депутати, министър-председател, министри, председатели на съдилища, главен и районни прокурори са неподкупни? Ако това беше възможно да стане, много набързо цялата система щеше да се изчисти отгоре надолу.
Това е възможно да стане: всеки един от тях трябва да бъде подлаган на следния прост тест "закачен" за детектор на лъжата:
- Вземали ли сте подкуп от назначаването си на текущата длъжност досега?
- При изпълнение на служебните си задължения, нарушавали ли сте законодателството на Република България?
Накратко обяснено: всеки, който се провали на теста бива отстраняван от длъжност.
Подробно обяснено:
Системата ще е работеща и ефективна ако са спазени следните условия:
- за успешно преминат тест се смята този, при който и на двата въпроса се отговори с "не" и детектора на лъжата показва, че е тествания казва истината (т.е. НЕ лъже);
- всички резултати от тестове се обявяват публично;
- при провал на теста, той се повтаря на следващия ден. Много важно е да се отбележи, че детектора на лъжата не е 100% прецизен, т.е. може понякога да се получат грешки. Повторния тест намалява вероятността за грешка. Повече за това по-надолу.
- при повторен провал се отстранява временно от длъжност, докато избралия го / назначилия го на тази длъжност не вземе решение дали да го остави на длъжността (за което си носи обичайната политическа отговорност). Идеята да бъде оставен на поста си при положение, че се е провалил на тестовете е да се даде възможност на системата да се предпази от грешки при теста, защото е възможно, примерно, някой хора така да са се притеснили, че теста да отчете грешно. В такъв случай отговорност си носи, този който взема решение да го остави. Примери:
- ако даден депутат направи двоен провал (получи "двойка") той губи депутатските си права, докато: вариант 1 (по-практичен) 50% от парламента му гласува доверие; вариант 2: проведе се гласуване за доверие в избирателния му район (50% трябва да му гласуват доверие).
- ако министър-председателя направи двоен провал трябва да получи вот на доверие от парламента;
- ако министър направи двоен провал -- трябва да получи доверие от премиера;
- ако главния прокурор направи двоен провал - трябва да получи доверие от Висшия съдебен съвет (който го е избирал);
- ако прокурор направи двоен провал -- трябва да получи доверие от главния прокурор и т.н. Идеята е, който те е назначил / избрал, той решава дали да те остави на поста и съответно си носи отговорността, ако го направи.
за всички длъжности подлежащи на тест, тестовете се провеждат периодично -- например на 6 месеца;
във всеки един момент може да бъде нареден извънреден тест за даден държавен служител от прекия му началник (като се прилага мотивация за това, примерно преди вземане на решение за избор на изпълнител по даден голям търг, може да бъде поискан извънреден тест за всички членове на комисията);
ако даден служител откаже да мине на тест -- отстранява се от длъжност и се назначава/избира друг на негово място;
трябва да има разделение между провеждане на тестовете и тълкуване на данните от теста, т.е. теста технологично да се провежда от едни хора, а данните да се тълкуват от други;
тълкуването на резултатите да е на анонимен принцип, т.е. тълкуващите да не знаят чии данни гледат в момента.
за да се избегне злоупотреба със системата от типа на "Всичко е ОК", в "купа" с данни трябва да се вмъкват умишлено, примерно, от 0 до 10% "фалшиви" данни при които при отговорите "не" е излъгано, т.е. тълкуващите да бъдат държани нащрек и да внимават, а не просто да хвърлят едно око и да кажат "Всичко е ОК".
Идеята на цялата система е да се създадат вериги на доверие в:
- Законодателна власт: възвръща доверието на избирателите в парламента като институция.
- Изпълнителна власт: верига на доверие, започваща от парламента и минаваща през министър-председателя, министрите (а оттам-надолу по йерархията те ще "набиват канчетата" на своите подчинени,т.е. веригата достига накрая до всеки чиновник);
- Съдебна власт: тук, поне като за начало ще трябва всички съдии да минат на тест, за да се прочисти системата, защото е тотално прогнила и като независима такава е трудно да бъде принудена по друг начин да се изчисти. В последствие вероятно ще е достатъчно само председателите на съдилища да бъдат подлагани на тест.
Кой варди вардияните
За съжаление, тестовете не могат да бъдат автоматизирани. Те трябва да бъдат провеждани и тълкувани от хора, които са квалифицирани за целта. Веднага изниква въпросът: а тях кой ще ги тества? Краткият отговор: ако се осигури анонимност на "варденето", т.е. проверяващите да не знаят чии резултати проверяват -- дали на някой депутат или техните собствени -- те сами ще се вардят.
Напоследък масово тече една реклама за някакъв детски продукт, която завършва с "Барни. Мечето, което обича детето". На една позната с малки деца това и звучало като "БарнИ мечето, което обича детето" или дори "Мечето, което обича да барва детето". Не знам кой какво бара, но някой маркетингов специалист вероятно можеше повече да се постарае в превода на слогана. Все пак за детски продукт става дума. Колко му е едно възмутено мамче да пусне един коментар в bgmamma, да настане истерия и скъпата рекламна кампания да отиде на вятъра.
