Ogre's blog

Тези дни имах доста работа и не успявах да изгледам новините внимателно, но ми направи впечатление някакво шикалкавене от страна на ДСБ по отношение на присъединяването към коалицията за президенстките избори. Не бях успял да чуя точно за какво ставаше въпрос и по инерция бях решил, че това е поредния маймунджилък на Иван Костов, за да привлече медийно внимание. Днес най-накрая изгледах новините внимателно и "оли-божи", разбрах за какво била цялата работа. В един репортаж видях така наречената коалиция събрани на едно място: Мартин Димитров и до него нахилени застанали тези не-корумпирани, не-боклуци Стефан Софиянски и Евгени Бакърджиев. ДСБ заради тях не били искали да се присъединят официално към коалицията, но щели да подкрепят техния кандидат. Цялата работа с дърпането на Иван Костов ми прилича на поговорката "Присмял се хърбел на щърбел".

А по отношение на Мартин Димитров: бравост, е този път вече успя да закопаеш СДС…

Чудя се само едно: не е възможно (more…)

Едно нещо ми прави винаги силно впечатление, когато говоря с западноевропейци, било на живо, било по инет: много от тях въобще не се скъпят на похвалите ако има дори и най-малък повод за тях. Независимо дали става дума за работа, примерно да съм направил нещо готино на PHP или просто защото съм победил някой на Starcraft 2 по нетривиален начин, много често ще те похвалят толкова много, че чак неудобно да му стане на човек. Това изключително силно контрастира с масовата нагласа в БГ: Ако направиш нещо както трябва никой няма да ти каже "Браво", не от злоба, а просто защото се смята, че то "така си трябва". Допусни и най-малката грешка, непълнота или неточност и веднага ще ти се нахвърлят болюк тролове и ще те направят на конфети.

Всъщност, думата трол в случая не е особено подходяща, защото не става дума за "професионални" заяждачи, а става дума за всички нас. На всички ни се случва, вероятно най-редовно, да мърморим за това или онова и да се изкажем негативно за този или онзи. Аз дори имам специална категория в блога "Пичку ви материцу" (която е доста пълна, btw…). За контраст: имам и категория "Бравост!", но в нея има всичко на всичко 3 публикации…

Хич не се скъпим на мърморенето, критиките и псувните, а в същото време не може да ни се обърне езика, когато трябва да похвалим някой. В резултат се получава така, че си осигуряваме един на друг предимно негативни емоции и колкото повече стават те, толкова по-зле се чувстваме и по-зли ставаме. Това е самоподдържащо се, самозахранващо се и самомултиплициращо се зло.

За съжаление, това не е от вчера или оня ден, това явно е си е битувало едва ли не от векове, щом печалния и откровен пиянски въпрос ни е: "Ти мене уважаваш ли ме?".

Нещата за щастие са поправими. Първо трябва да (more…)

1. Да е удароустойчив

Определено ми писна постоянно да внимавам да не изпусна драгоценния си, ненагледен, "The precious" Samsung Galaxy S. Гледам го по-внимателно от дете, защото, а човек го изтрещи по невнимание на пода, а е станал на юфка. Нямам предвид обикновените изпускания, имам предвид наистина изтрещяване, както се е случвало неведнъж (примерно 1 път на 6 месеца) на старите ми телефони. За щастие те бяха правени по по-стара и груба технология и издържаха. Съвременните "smart" фони са крехки като яйца на пъдпъдък. Пустия му стремеж да са по-леки и по-евтини направи така, че ги изработват от някакви евтинджос тънки пластмаски, сакън да не натежат с 1 грам повече.

Едно от компромисните решения, които вършат някаква работа е използването на калъфки, но за съжаление поне за този модел не съм намерил никъде стабилна гумирана (rugged) калъфка.

Предпочитам телефонът ми да тежи 40-50 грама повече, но те да са вложени в удароустойчиво проектирано дъно, по-стабилен корпус и гумиране (сменящо се).

2. Да има по-издържлива батерия

По принцип говоря много малко, но има луди дни в които не "слизам" от телефона -- плямпане, броузване, мейли, GPS и т.н. Нерядко се случва сутрин да изляза с около наполовина зареден телефон и ако се наложи интензивно използване -- за 4-6 часа батерията пада. Какво и при изискването за удароустойчивост: не искам да се превръщам в роб на устройството, искам то да ми е роб. Не искам постоянно да се кахъря: "Оли-божи, да не забравя да го сложа да се зарежда преди лягане", "Оли-божи, сега ще спра Wi-Fi-то, че да имам още 30 мин после" и други подобни… (more…)

Човек и добре да живее си прави блог. Минава време и си прави втори блог. Седим си аз и шизофренията ми срещу огледалото и играем четворка белот.

Напоследък в този блог стана бая бъркоч. Обичайните злободневни постинги се омесиха с технологични, а да не говорим, че в черепната ми кутия се гонят като електрически змиорки няколко завършени идеи за SF разкази. Явно е, че всичко това не е добре да е на едно място и затова декларирам: (more…)

1. A Nokia умре, але, але?

От много време насам се чудя: Как е възмножно в последните 2-3 години Nokia да са такива мърди и да губят постоянно пазарен дял? Навремето, преди да излезе iPhone са имали 50+% дял при смартфоните, сега има към 20…

Днес видях следната статия: Nokia и Microsoft обединяват усилия срещу Apple и Google

Отново ме "хвърлиха в музиката". Само до преди няколко дена вървяха слухове, че може да превключат изцяло на Андроид и това щеше да е определено един много добър ход, а ето че пак взеха някакво странно решение…

Вярно е, че Microsoft са приготвили над 600 милиона долара маркетингов бюджет за подкрепа на Windows Phone 7, но въпреки това, телефоните с тази операционна система за 4-тото тримесечие на 2010 са едва 3%. Дори техни стари партньори като HTC и LG са на път да ги изоставят (те практически са ги изоставили в полза на Андроид). На фона на всичко това ми се струва странен ход от страна на Нокия да скочат в пробитата лодка на Microsoft…

2. Евтинджос iPhone?

Също днес видях тази статия: Apple разработва по-малък и евтин iPhone

Те сигурно са полудели. Това просто не мога да го повярвам. (more…)

Спомням си преди 6-7 години как се бяхме събрали бивши колеги на разпивка, а един познат, който се беше прибрал за малко от щатите, ни разправяше как, като им вдигнали на целия отдел заплатите с 2% и повечето му колеги се били юрнали да търсят какво да си купят на изплащане, като месечната вноска да не надвишава сумата на това увеличение. Запечатало ми се е в съзнанието, че ни беше казал, че общо взето при повечето от колегите му цялата им заплата отивала за вноски по лизинги, покриване на кредитните карти и това се смята за напълно нормално.

Тогава цялата маса надълго и нашироко бяхме изкоментирали какви олигофрени са американците, как всичко купуват на кредит и по този начин се заробват към банките и т.н.

Малко преди нова година се бяхме събрали, кажи-речи, в същия състав. По едно време някой отвори дума за това какви кредити има да изплаща и как му се била  е*ала майката. Оказа се, че почти всички (more…)

Заглавието на публикацията е взаимствано от името на един филм. Между съдържанието на двете няма нищо общо, но не се сещам за по-подходящо заглавие.

Вижте ето тази публикация: 48% от първолаците с друг майчин език. Всъщност, дори само заглавието на статията е предостатъчно.