Ogre's blog

Има един подход, който се използва, когато изпитваме трудност да опишем дадено нещо какво представлява, т.е. "какво е" -- да опишем първо какво "не е" или да опишем точно противоположното. По този начин ние елиминираме една по една неяснотите и в крайна сметка ни става по-лесно да дефинираме "какво е". Следвайки този подход  нека първо опишем противоположното на заглавието -- "Сервизният ад": той започва с онзи неприятен момент в който дадена ваша (скъпа и "маркова") техника в един момент се поврежда. Изведнъж се оказва, че хич не е лесно тя да бъде поправена -- или не я приемат в магазина, от който сте я купили за ремонт, или оторизирания сервиз е някъде на майната си (понякога и в друг град), или сроковете за сервизиране са безумно дълги (2-3 месеца), или не могат да я оправят в БГ и трябва да се праща в чужбина, или сервиза е калпав и като оправят едно прецакват други две, или техниците са крадливи копеленца и ви сменят оригинални части с неоригинални или използвани и т.н. и т.н. Май не остана блог, в който да няма статия с "нахранване" на някоя фирма за продажба на техника. Последната публикация, на които пападнах: http://dzver.com/blog/?p=2244.

Сега вече можем да опишем сервизния рай: като ти се повреди техниката трябва да ти я приемат в магазина, от който си я купил; за по-евтината -- да ти я сменят веднага, а за по-скъпата да ти дадат оборотна; сервизирането да е максимално бързо, примерно макс 1 седмица. Елементарно, нали?

Напълно съзнавам, че има цял куп обективни и субективни проблеми, които пречат нещата да бъдат организирани по този начин. Ясно е, че не може да се очаква хем евтинджос, хем добър сервиз. Основният проблем в момента е, че няма фактор, който да мотивира търговците да предлагат по-добро сервизно обслужване.

За пореден път си мисля, че трябва да се приеме закон, който да задължи магазините на етикетите да пишат и сервизните условия -- примерно някакъв индекс от типа ААА, където всяка буква отговаря на дадено ниво.

Примерно:

Първа позиция:

• наличие на собствен сервиз = А;
• само приемане за сервиз от магазина и даване в оторизиран = Б; (more…)

Едва ли има някой, на когото да не му се е налагало поне веднъж да води война с нашествие от хлебарки. С времето човек се научава на "номерата" на занаята и успява да изгради солидна защита -- мрежи на всички вентилационни отвори, "цедки" на каналите, всякакви видове отрови под формата на спрей, ленти, кубчета и т.н.

Вкъщи от години не беше имало "penetration", но ето, че малките копеленца смениха тактиката -- навъдили са се някакви летящи дзверове, по 3-4 сантиметра дълги, които влитат като камикадзета през отворения прозорец на балкона, блъскат се в нещо, падат и без никакво забавяне с невероятна скорост се скриват на първото удобно място. За последния месец вече 4-5 пъти има подобни нападения. Засега, за щастие, ги хващам овреме и не успяват да снесат яйца, но ако продължават толкова (тъпо и)упорито да налитат -- накрая ще вземат да успеят и ще трябва пак да започваме химическа война…

За разлика от обикновените хлебарки, тези имат "навика" да (more…)

Това е изглед от офиса на едни клиенти. Wants.

Като човек интроверт рядко се впечатлявам от гледки, дотолкова че да ги снимам, но долната ми хареса най-вече заради новата перспектива.

Това е изглед към площад Македония от 15-тия етаж на сградата на КНСБ:

(клик за пълен размер)

Клик за пълен размер

По случайност открих изключително хубав албум, който макар и dark е едно от най-добрите неща, на които съм попадал последните 10 години.

Ето линк към Замундата.

Ето и една песен за превю:
(Приятно слушане :-))

Стандартната престилка с малко уточнение:

Едно време по BBS-ите имаше разкошен флейм на тема "Кой програмен език е по-добър: C или Pascal". Както се полага: точеше се с месеци, (някой от) участниците се пенявеха като бесни кучета, разменяха се обиди и т.н., т.е. всичко беше КАКТО СИ ТРЕБЕ™. :-)

В днешно време се е заформил подобен флейм на тема Apple срещу всички останали и както се полага е не по-малко безсмислен и не по-малко разгорещен.

Точно нещата бяха поутихнали и излезе биографията на Джобс и се започна с нова сила -- какъв гений бил, какъв талант, какво чудо.

Понякога, от чисто спортен или развлекателен интерес се изкушавам да се включа във флейма, но за съжаления забелязвам, че противниците не са достатъчно добре подготвени -- назубкали са новоизлезлия "Ябълков коран", запомнили са нещо от някое видео в Youtube  и общо взето е това. Обикновено мерака за спор ми минава, като им кажа:

--- Да, iPhone и iPad са много добри продукти, но за съжаление, вероятно ще ги сполети съдбата на Apple II.

--- Какво е Apple II?!?! --- питат ме учудено и със съмнение, че нещо ги бъзикам.

Помислям си: WTF?!?! Не знаете какво е Apple II?! Какви fanboys сте, ако не знаете това… Всъщност, препинателните знаци след WTF не изразяват достатъчно емоцията и възмущението ми. Това е такъв WTF, ама такъв WTF, че направо ми идва да се обадя на моя приятел Джони и да му кажа: "Джони, Ше ти *** ******* лелина! Какви са тия недоподготвени apple талибанчета, които си ми изпратил? Дори и за един flame не стават…" :-)

Шегата настрана: от целият потоп от информация за Джобс и Apple преди време попаднах на следващото клипче, което, поне за себе си, съм приел като за най-ценното от него. Заснето е по времето, когато Джобс се връща в Apple:

Гледайки и слушайки все повечето и по-досадни и натрапчиви реклами си мисля (освен "WTF?"): дали само аз съм развил тотална алергия към реклами или е масово?

(алергията ми се изразява в изпитването на силно чувство на  отвращение и досада в резултат на което веднага сменям канала / радиото / ban-вам сайта).

Наложи ми се да дам за ремонт един стар CRT телевизор Самсунг. Чрез Google намерих един в Люлин, блок 033 "Цезар електроникс", който ми беше относително удобен (т.е. не трябва да се минава през центъра). Когато приемаха телевизора всичко изглеждаше ОК, без излишни приказки се разбрахме с човека да го погледнат и да се обадят да кажат колко ще струва ремонта. За съжаление, се оказаха некоректни:

• не се обадиха да кажат колко ще струва ремонта, а направо го направиха. Идеята на това обаждане беше, че ако ще струва прекалено много (както и стана) да им кажа да не правят нищо, а да си взема разваления телевизор и да го дам за рециклиране.
• не се обадиха да кажат, че е готов, а чакаха аз да им звънна;
• не издават касова бележка;
• специално го бях изчистил, като го носех, за да не се омажа целия, а ми се връща целия в прах, т.е. ако примерно отидете след работа да си приберете телевизора ще е добре да си носите парцал или работни дрехи;
• когато отидох да го вземам и спокойно им обясних, че горепосочените неща не са най-добрия начин да се прави бизнес се почна едно мажене: били ми звъняли и то неколкократно, ма то всъщност ремонта бил много евтин, ама какво толкова и т.н.