Онзи ден се наложи отново да дам кръв. Баба ми си счупи крака и трябваше да й се прави операция. Съответно от болницата отново изнудваха да се дава кръв. За щастие, този път, лесно намерих кой да се притече на помощ -- изказвам специални благодарности на на Пацо и Жоро, които откликнаха веднага и се изкопаха в работно време, за да дадат кръв. Снимката показва превързаните ни ръце на излизане от центъра по кръводаряване.
Това, което е дразнещо обаче, че всеки път някой като влиза за операция, болниците имат твърдо изискване да се дава кръв. За тази операция бяха 3 банки. Преди за баща ми -- 4. По-предишната му операция пак 3. Ясно е, че кръв недостига, но това ли е начина?!
При първата операция на баща ми (херния), освен мен нямаше, кой друг да даде кръв. В крайна сметка след страшни разправии и ходене по мъките, майка ми успя да вземе някаква бележка, че няма в семейството подходящи кръводарители и хеле допуснаха го до операция.
Все си мисля, че стимулите за кръводарителите трябва да се увеличат -- сегашните 2 дена платен отпуск, които дават, явно не мотивират почти никой.