Archive for 2011

Впечатленията ми от курса "Въведение в програмирането за Андроид"

August 10th, 2011   

Преди около два месеца от Bulwork се свързаха с мен с идеята да водя организиран от тях курс "Въведение в програмирането за Андроид". Бяха събрали 10 човека, повечето от тях все още студенти. Имах сериозни притеснения от това, че групата е прекалено голяма, но в крайна сметка нещата се наредиха. Bulwork осигуриха асистент, който да се занимава с курсистите следобед (теоретичната част беше от 10 до 12-13 на обяд).

Курсът беше с продължителност 40 часа (само "теорията", следобедните занимания с асистента си бяха отделно), като идеята беше да са по около 2 часа на ден (понеделник до петък), т.е. да приключим за около месец.

Основната ми идея беше да има много практически упражнения, т.е. да е по-скоро workshop отколкото курс -- взема се малко теория (логически обособена част) и веднага се (more…)

Senior PHP Developer's Skillset

August 2nd, 2011   

Преди около 2 години бях направил долната схема, която представя един от възможните комплекти необходими познания, за да може един PHP developer  да бъде класифициран като "Senior". Включва само базови неща, един пълен осъвременен набор би включвал и няколко различни framework-а / системи като например Zend framework, Cake, Simphony, WordPress и т.н.

Вчера случайно попанах на нея и ще използвам случая специално да поздравя PHP екипа на TRS: Пичове, спрете за  5 секунди да се мислите за господ, прегледайте схемата и вземете да учите и отмятате едно по едно. Със сегашното си поведение се излагате и пред колегите си, и пред клиентите си…

Отделно, надявам се схемата да е полезна на начинаещите PHP developer-и, които тепърва навлизат и искат след време да станат "Senior".

Размерът на "балоните" съответства грубо на размера на знанията и колко време отнема да се научат на "достатъчно ниво". Примерно ако PHP балона е 20 пъти по-голям от CSS балона, това означава, че ще е необходимо 20 пъти повече време да се отдели на PHP.

(click за пълен размер)

Дзън

July 17th, 2011   

На кръстовището на Сливница и Панчо Владигеров преди няма и половин час (клик за пълен размер):

Разходка в Рила до Рибните и Смрадливото езера

July 10th, 2011   

Използвайки подла измама успяха да измъкнат многоуважаемия ми задник от удобния кожен стол пред компютъра и направихме брутална екскурзия до Рила: преход Кирилова поляна -- Рибни езера -- Смрадливо езеро -- Кирилова поляна. Навъртяхме 25 километра пеша…

(more…)

Уважението, Санчо, е на върха на езика

July 7th, 2011   

Едно нещо ми прави винаги силно впечатление, когато говоря с западноевропейци, било на живо, било по инет: много от тях въобще не се скъпят на похвалите ако има дори и най-малък повод за тях. Независимо дали става дума за работа, примерно да съм направил нещо готино на PHP или просто защото съм победил някой на Starcraft 2 по нетривиален начин, много често ще те похвалят толкова много, че чак неудобно да му стане на човек. Това изключително силно контрастира с масовата нагласа в БГ: Ако направиш нещо както трябва никой няма да ти каже "Браво", не от злоба, а просто защото се смята, че то "така си трябва". Допусни и най-малката грешка, непълнота или неточност и веднага ще ти се нахвърлят болюк тролове и ще те направят на конфети.

Всъщност, думата трол в случая не е особено подходяща, защото не става дума за "професионални" заяждачи, а става дума за всички нас. На всички ни се случва, вероятно най-редовно, да мърморим за това или онова и да се изкажем негативно за този или онзи. Аз дори имам специална категория в блога "Пичку ви материцу" (която е доста пълна, btw…). За контраст: имам и категория "Бравост!", но в нея има всичко на всичко 3 публикации…

Хич не се скъпим на мърморенето, критиките и псувните, а в същото време не може да ни се обърне езика, когато трябва да похвалим някой. В резултат се получава така, че си осигуряваме един на друг предимно негативни емоции и колкото повече стават те, толкова по-зле се чувстваме и по-зли ставаме. Това е самоподдържащо се, самозахранващо се и самомултиплициращо се зло.

За съжаление, това не е от вчера или оня ден, това явно е си е битувало едва ли не от векове, щом печалния и откровен пиянски въпрос ни е: "Ти мене уважаваш ли ме?".

Нещата за щастие са поправими. Първо трябва да (more…)

Jabba & Hulio

June 30th, 2011   

Моят идеален GSM хапарат

June 7th, 2011   

1. Да е удароустойчив

Определено ми писна постоянно да внимавам да не изпусна драгоценния си, ненагледен, "The precious" Samsung Galaxy S. Гледам го по-внимателно от дете, защото, а човек го изтрещи по невнимание на пода, а е станал на юфка. Нямам предвид обикновените изпускания, имам предвид наистина изтрещяване, както се е случвало неведнъж (примерно 1 път на 6 месеца) на старите ми телефони. За щастие те бяха правени по по-стара и груба технология и издържаха. Съвременните "smart" фони са крехки като яйца на пъдпъдък. Пустия му стремеж да са по-леки и по-евтини направи така, че ги изработват от някакви евтинджос тънки пластмаски, сакън да не натежат с 1 грам повече.

Едно от компромисните решения, които вършат някаква работа е използването на калъфки, но за съжаление поне за този модел не съм намерил никъде стабилна гумирана (rugged) калъфка.

Предпочитам телефонът ми да тежи 40-50 грама повече, но те да са вложени в удароустойчиво проектирано дъно, по-стабилен корпус и гумиране (сменящо се).

2. Да има по-издържлива батерия

По принцип говоря много малко, но има луди дни в които не "слизам" от телефона -- плямпане, броузване, мейли, GPS и т.н. Нерядко се случва сутрин да изляза с около наполовина зареден телефон и ако се наложи интензивно използване -- за 4-6 часа батерията пада. Какво и при изискването за удароустойчивост: не искам да се превръщам в роб на устройството, искам то да ми е роб. Не искам постоянно да се кахъря: "Оли-божи, да не забравя да го сложа да се зарежда преди лягане", "Оли-божи, сега ще спра Wi-Fi-то, че да имам още 30 мин после" и други подобни… (more…)

Костов, хиено…

May 19th, 2011   

Днес прочетох следното изказване на Иван Костов във връзка със смяната на транспортния министър:

„Товарните превози продължават да намаляват, а железниците губят товари постоянно. Продължава да пада средната скорост на движението на влаковете. Правителството се хвърля да строи магистрали, а те доунищожават железниците. Това е пълна каша в управлението и показва пълна немощ да се преодолее проблемът на БДЖ”

Преди когато се дадоха пари за БДЖ, защо се наливали в БДЖ, а не в магистрали… сега мърмори обратното. Не знам какво толкова се е овълчил напоследък и с повод и без повод бълва змии и гущери, но определено мисля, че от всичките политици в БГ той е най-добрия манипулатор и демагог. Браво Иване, браво Костов…

Синдром на придобита олигофрения и мърлявщина (СПОМ)

April 26th, 2011   

Преди време престанах да се чудя защо ни е такова дереджето в БГ. Простото обяснение, което намерих за себе си е, че 99% от хората тук имаме вродена склонност да не си вършим работата както трябва и все нещо да се изтарикатим, изтънканим, да спестим малко усилие и т.н. В резултат едно единствено нещо дори не ни е "като хората". Всъщност това е тема за много по-дълга публикация, даже би могла да се използва за някоя докторантура по психология… Присетих се
за нея покрай поредица от "артефакти", паметници да олигофренията, покрай които минах днес. За съжаление късно се сетих да снимам.
Фотографията по-долу е чудесен (макар и доста невинен) пример за "добре свършена работа":

Това е обществена тоалетна на Сточна гара, спирките на люлинските рейсове.

Нямам предвид, че буквата "Ъ" е залепена наобратно. Аз самия откровено си признавам, че съм успявал да сътворя подобни олигофрении собственоръчно, било то поради невнимание или 100% глупост. Проблемът е, че  някой абсолютно безхаберно го е оставил така без да му пука. Както казах -- примерът е невинен, но за съжаление във всички сфери е абсолютно по същия начин. Немалко от лекарските грешки напоследък са точно обърнати и зарязани "Ъ"-та…

Какво ли лекарство би подействало срещу Синдрома на придобитата олигофрения и мърлявщина (СПОМ)? Шутове в главата?

Мисля да основа Анти-СПОМ движение :-)

 

За риба на язивир Долна Диканя 2011-04-21

April 22nd, 2011   

Вчера се замъкнахме на Долна Диканя, за да проверим каква е хавата. За съжаление, явно все още е доста рано за риболов там -- водата е прекалено студена, рибата едвам-едвам мърда. Хванахме по едно рибе на човек, колкото да не сме съвсем капо. Стана хубав излет, поизпекохме се, но за риболов явно ще трябва да се изчака още около месец…

Може би, защото бяхме отишли в работен ден този път никой не събираше такса. Всъщност, освен нас сутринта нямаше жив човек на целия язовир. Чак следобед се появиха няколко ентусиаста, които се мъчиха около водната кула, но те не се застояха много.

Много фрапиращо беше, че на някои места рибата (more…)