Archive for 2012

Гаджета ли сте?

August 8th, 2012   

Имам един спомен от времето, когато точно се бяхме уволнили от казармата и един от приятелите излизаше редовно с една разкошна девойка. Бях го срещнал веднъж и го бях питал: "Гаджета ли сте вече?" и той ми беше отговорил "Ми не съвсем, още не сме се ебали".

Онзи ден един приятел ми разправя случка с неговия по-малък брат, който е на 20. Пичът повече от месец водел някаква мадама вкъщи и се поебвали както си пише по дебелите книги. Една сутрин моят приятел закусвал, а брат му точно изпратил мадамата и влязъл в кухнята щастливо нахилен до уши. Моят човек го попитал:

--- Абе, брат ми, какво толкова си се зарадвал?

--- С Дани вече сме гаджета --- отговорил пича.

--- Какво, по дяволите, имаш предвид под *вече* сте гаджета?! Това досега какво беше?!

--- Еми досега нищо не беше, но сега я питах "Гаджета ли сме вече?" и тя каза "Да".

 

 

 

Autosavegame спомени

August 7th, 2012   

Искало ли ви се е някога да можете да запомните дадена ситуация цялостно, имам предвид -- не само това което виждате, ами и миризмите, и усещанията, и чувствата, и контекста в дадения момент? Как се нарича това? Спомен? Едва ли… Поне аз възприемам думата "спомен" като нещо частично: "Спомням си, че той каза …", "Спомням си, че видях …", т.е. изолирани отрязъци от ситуацията.

В компютърните игри има един термин "savegame". Най-просто, това означава, че както си играете можете да запишете докъде сте стигнали в така наречения savegame файл и след това, когато решите да продължите да играете -- просто зареждате savegame-a и играта продължава, точно от мястото и точно в същото състояние в което сте я били записали. Допълнение към този термин е "autosavegame" -- това означава, че както си играете играта, автоматично, на определени интервали или в определени моменти си прави сама savegame, като идеята е, че ако ви спре тока или просто играта забие  да можете да си заредите този автоматичен savegame, а не да трябва да започвате отначало.

Явно човешкият мозък и той си прави autosavegame, защото понякога ми се случва, както си спя и някой такъв файл да бъде зареден и да се окажа точно в онази ситуация, която е била тогава и да усещам точно това, което съм усещал тогава.

Наскоро ми се случи да бъде да бъде зареден autosavegame от едно лято, когато (more…)

Бягство от себе си

August 6th, 2012   

Има хора, които отиват на екскурзия до Египет и не само, че не знаят името на поне един фараон, ами и си мислят, че фараоните са някакви измамници, които са ограбвали разни неща, то и затова пирамидите били празни. Като се върнат и имаш неблагоразумието да ги питаш "Как изкарахте?" ти отговарят нещо от сортна на: "Леле, копеле, сууупер изкарахме. Бяхме all-inclusive в един много як 5-звезден хотел, храната беше просто НЕВЕРОЯЯЯЯЯТНА и се пръснахме от ядене. 550 лева за пет дни -- никак не е зле, а?"

Има и други хора, които отиват в Рим и една седмица обикалят историческите забележителности и като се върнат ти обясняват колко обогатени духовно се чувстват и когато след 2 минути, пряко сили, изчерпят темата  започват да ти разказват какво са давали вчера по Шоуто на Слави…

Има и трети хора, които казват, че Прага е любимият им град, защото имал много супер стилна архитектура и те били влюбени в него. Кифло, ДОРИ аз с моята цветна "слепота" виждам, че не можеш да комбинираш добре пола и блуза, а ми говориш за стил…

Тайната на доброто прекарване е не къде си, а с кого си. Трагедията на горните и подобните им хора е, че им се налага постоянно да бъдат в пошлата компания на самите себе си и явно по подсъзнателен начин се опитват да избягат от отегчителното си Аз. Подлата гениалност на масовия туризъм е, че се опитва да дава възможност на затънали хорица да се почувстват личности поне за няколко дни.

 

Нова гамка за разтуха

July 9th, 2012   

Един приятел ми препоръча следната разкошна игра, която ме изкефи така, както не се беше случвало от поне 5 години: League of Legends. Това което ми харесва:

  • multиplayer е и става голям fun;
  • безплатна е. Издържа се от хора, които си плащат за разни item-и, скинове и друго бръмбъзлъци, без които може да се мине съвсем спокойно;
  • лека е за игра -- не изисква светкавични реакции като на 14-15 годишен. Дори пенсионери като мен се оправят лесно :-)
  • не отнема много време -- една "сесия" предължава около 45 минути;
  • няма нужда да се учат много неща все едно е 2-ро висше. Има си tutorial, минаваш го за 10-15 мин и си готов;
  • има голям избор на герои от които да си изберете и да видите, кой най-много приляга на вашия стил.

Ето и кратко видео, което представя какво представлява играта:

Сервизният рай

June 29th, 2012   

Има един подход, който се използва, когато изпитваме трудност да опишем дадено нещо какво представлява, т.е. "какво е" -- да опишем първо какво "не е" или да опишем точно противоположното. По този начин ние елиминираме една по една неяснотите и в крайна сметка ни става по-лесно да дефинираме "какво е". Следвайки този подход  нека първо опишем противоположното на заглавието -- "Сервизният ад": той започва с онзи неприятен момент в който дадена ваша (скъпа и "маркова") техника в един момент се поврежда. Изведнъж се оказва, че хич не е лесно тя да бъде поправена -- или не я приемат в магазина, от който сте я купили за ремонт, или оторизирания сервиз е някъде на майната си (понякога и в друг град), или сроковете за сервизиране са безумно дълги (2-3 месеца), или не могат да я оправят в БГ и трябва да се праща в чужбина, или сервиза е калпав и като оправят едно прецакват други две, или техниците са крадливи копеленца и ви сменят оригинални части с неоригинални или използвани и т.н. и т.н. Май не остана блог, в който да няма статия с "нахранване" на някоя фирма за продажба на техника. Последната публикация, на които пападнах: http://dzver.com/blog/?p=2244.

Сега вече можем да опишем сервизния рай: като ти се повреди техниката трябва да ти я приемат в магазина, от който си я купил; за по-евтината -- да ти я сменят веднага, а за по-скъпата да ти дадат оборотна; сервизирането да е максимално бързо, примерно макс 1 седмица. Елементарно, нали?

Напълно съзнавам, че има цял куп обективни и субективни проблеми, които пречат нещата да бъдат организирани по този начин. Ясно е, че не може да се очаква хем евтинджос, хем добър сервиз. Основният проблем в момента е, че няма фактор, който да мотивира търговците да предлагат по-добро сервизно обслужване.

За пореден път си мисля, че трябва да се приеме закон, който да задължи магазините на етикетите да пишат и сервизните условия -- примерно някакъв индекс от типа ААА, където всяка буква отговаря на дадено ниво.

Примерно:

Първа позиция:

  • наличие на собствен сервиз = А;
  • само приемане за сервиз от магазина и даване в оторизиран = Б; (more…)

Посетителите

June 28th, 2012   

Чалгаджиите си имат Планета ТВ, Шоуто на Слави и чалготеките. Домакините и бабите си имат сапунените сериали. Повечето мъже живеят само за поркане, гледане на мачове и Еврофутбол. Политиците си имат рушветите и телевизионното време. Журналистите си имат подаянията и възможността редовно да проявяват нарцисизма си. Наркоманите си имат наркотиците.

От години Интернет е редовно замърсяван от всякакви натрапници. Кой-когато му скимне влиза и по съвсем естествен и спонтанен начин дропва някаква мизерия. Не стига това, ами и разни политици съвсем организирано и целенасочено се опитват да налагат безумни правила (ACTA, PIPA, SOPA). Не стига  и това, ами и разни медии се опитват да си "заграждат" територия и да се самообявават не само за авторитети, но и за модерни иноватори.

Изгледайте ето този страхотен откъс от "Добрият пастир" с Мат Деймън:

Ние, "компютърджиите" нямаме и не искаме да имаме нито едно от нещата, изброени в началото на публикацията. Ние имаме едно наше си нещо -- Интернет. Ние сме го измислили, ние сме го създали, ние го поддържаме и ние го развиваме. Всички останали сте просто посетители. Моля, дръжте се прилично!

Гладната лисица и кокошарника

June 26th, 2012   

Този, който обра 1,6 милиона от инкасо автомобила в Пловдив  бил вземал заплата между 500 и 600 лева.

При това положение ми е чудно:

  • застрахователната компания как въобще се съгласява да застрахова инкасо пратките?
  • защо толкова рядко се случват подобни обири?

 

Летящи хлебарки

June 24th, 2012   

Едва ли има някой, на когото да не му се е налагало поне веднъж да води война с нашествие от хлебарки. С времето човек се научава на "номерата" на занаята и успява да изгради солидна защита -- мрежи на всички вентилационни отвори, "цедки" на каналите, всякакви видове отрови под формата на спрей, ленти, кубчета и т.н.

Вкъщи от години не беше имало "penetration", но ето, че малките копеленца смениха тактиката -- навъдили са се някакви летящи дзверове, по 3-4 сантиметра дълги, които влитат като камикадзета през отворения прозорец на балкона, блъскат се в нещо, падат и без никакво забавяне с невероятна скорост се скриват на първото удобно място. За последния месец вече 4-5 пъти има подобни нападения. Засега, за щастие, ги хващам овреме и не успяват да снесат яйца, но ако продължават толкова (тъпо и)упорито да налитат -- накрая ще вземат да успеят и ще трябва пак да започваме химическа война…

За разлика от обикновените хлебарки, тези имат "навика" да (more…)

Walk in the park(ing)

June 20th, 2012   

Един познат е административен директор в средно голяма фирма, която е клон на германска компания. Наскоро му поставили задача да търси нов и модерен офис, за да не се били излагали със сегашната им олющена сграда (намираша се в Оборище). Шефовете поставили известен брой изисквания, които не били кой знай колко големи. Моят познат решил да прояви самооинициатива и направил допитване сред служителите какво те биха искали от новия офис и това, което излязло на първо място с голяма преднина било да има служебни паркоместа или поне да има малко-от-малко къде да се паркира (защото, където им е сегашния офис положението с паркирането било кошмарно).

Свързал се той с агенции за недвижими имоти, казал им изискванията и започнало голямото обикаляне. В една от първите бизнес сгради, в които ходили условията били много хубави, но когато моят познат поискал да види подземния паркинг му отговорили: "Миии, то няма такъв…".

На немалко други места положението е било подобно: дори и да има паркинг, то той е за 10-20 коли (а сградата е за 200-300 човека).

Най-фрапиращия случай било с някаква сграда на N-ти километър на Цариградско, където имало всичко на всичко 12 места за паркиране и това при положение, че дотам не стига градски транспорт и хората няма как да стигнат освен с кола. Както сигурно се досещате 90% от сградата била празна и без наематели. Когато моят познат най-добронамерено ги попитал: "Добре бе, вие как очаквате да дойде някой тук, като няма къде да се спре?" "мениджърът" на сградата му отговорил ехидно: (more…)

Какво най-много искат хората от техния смартфон?

June 20th, 2012   

Смартфоните отдавна не са новост -- някой хора успяха даже да сменят по 3-4-5. Първоначалния сляп ентусиазъм и любов към шаренкото е изместен от премерен прагматизъм. Едно време хората се ловяха на маркетинговите трикове: кой телефон какъв нов процесор бил имал, какъв страхотен екран по нова технология, с най-нова версия на операционна система, жироскопи-мироскопи и всякакви други измишльотини. В крайна сметка, хората започнаха да се осъзнават и да гледат по-трезво на нещата и си промениха приоритетите по отношение на това как избират следващия си телефон.

Знаете ли кое е най-важното в момента за избора на нов смартфон? Не е CPU-то. Не е дизайна. Не е екрана.

Явно на хората им писна  (more…)