Тези дни много се изговори за отпадането на пълния член. Включително и един министър се изказа против. Различни журналисти също се изказаха против -- например тук.
Не че, като един истински българин, не обичам да се правя на разбирач по всички въпроси, но в случая мисля, че няма нужда. Ето една книга:
Петър Пашов е професор по съвременен български език в Софийския университет. Ето няколко цитата по темата:
"Правописът ни задължава да употребяваме (тоест да пишем) пълния член, когато съществителното е подлог или сказуемно определение на подлога, а във всички останали случаи се пише краткият член. Това правило е изцяло изкуствено и се основава на остарялото и неправилно схващане за съществуването на падежи в българския език -- даже така е формулирано правилото в указа за правописа през 1945 г.: "в именителен падеж се пише -ът и -ят"
"При изговор обаче това правило за пълен и непълен член, което е изцяло изкуствено, не е задължително и напрактика не може да се спазва…."
ЧовекОТ ви го е казал. Кои, по дяволите, сте вие, че да противоречите?!
В статията спомената по-горе (виж линка) се казва:
"Или, както каза един колега, човек може да се преструва на демократ, на некорумпиран, на компетентен, на милосърден, на толерантен, но
"само пълният член му отнема правото да се преструва на грамотен"
Сетих се за един афоризъм:
"Този, който парадира с интелекта си е също толкова глупав, както този, който парадира с мускулите си"
Èëè, êàêòî êàçà åäèí êîëåãà, ÷îâåê ìîæå äà ñå ïðåñòðóâà íà äåìîêðàò, íà íåêîðóìïèðàí, íà êîìïåòåíòåí, íà ìèëîñúðäåí, íà òîëåðàíòåí, íî
ñàìî ïúëíèÿò ÷ëåí ìó îòíåìà ïðàâîòî äà ñå ïðåñòðóâà íà ãðàìîòåí
