Малко за рибаПубликувано / posted 2009-08-09 в категория / in category: За риба
|
Повече от 10 години не бях ходил за риба и вчера с голям ентусиазъм се присъединих към ходенето до сливнишката "река". Бяхме трима човека -- аз, Пацо и Мони. Те двамата бяха ходили до нея миналата седмица и се бяха представили добре -- бая рибета бяха хванали, което е доста учудващо, след малко ще разберете защо.
Подготовката
Голямо ровене падна докато си намеря такъмите. В крайна сметка намерих една стара пръчка (20+ год) на която и липсваха 2 водача и с една стаааара ГДР-ска макара на нея. Намерих и три блесни. Толкоз. Ни кукичките си открих, ни плувки, ни тежести. Пръчката я бях ползвал само един път, когато преди доста години ходихме до незнам-си-кой Богров с бегачите. Тогава нищо не хванахме, изпокъсахме сто пъти, на мен ми излетя предния сегмент от пръчката та газих във водоема, тики-тики, цоп-цоп, за да го извадя. На връщане се разцепихме от бързане, защото времето се развали. Джигера ми излезе и точно вече бях на 100 метра от блока и си викам "Е, размина ми се мокренето" и небето се отвори и станах вир вода. Накратко: лоши спомени от риболов с тази пръчка. Както и да е.
Купих си едно влакно 0,16 и навих само 20-30 метра от него на макарата, което както се казваше в македонския клип за изборите: "грешка беше". За това по-късно. Големият ми пропуск беше, че не взех плувки, защото агентите бяха казали, че ще вземем гъши пера от техен приятел в Сливница.
ФАКТ: за риболов на малки и средни реки по-добро от плувка от гъше перо нЕма. Модерните плувки трябва да се продават с тубичка вазелин.
Нарязах малко шлаухи, за да имаме за плувките. Оказа се обаче, че човекът от Сливница, щял да има работа на другия ден и нямало да можем да вземем пера. Това го разбирам точно, когато се гласях да лягам и по никое време се хванах да правя дървени плувки. На тях проблемът им е, че трябва да се направят водонепромокаеми иначе поемат водата и стават много тежки. Пръсках там с едни спрейове, един слой, втори слой, абе дървена работа.
Направих си един сандвич, приготвих си една ябълка да имам за разквасяване, подредих раницата и легнах да спя. Легнах аз, ама не можах да заспя до 3 часа, а трябваше да ставам 6:30, за да тръгваме. Както и да е.
Тръгването
Очаквано сутринта ееедвам отлепих. Толкова рано не бяха ставал от няколко години. Изненадващо (виж по-долу защо) всички бяха станали на време и тръгнахме по график. Оказа се, че приятелите знаят риболовен магазин, който работи в събота от 7:00, който на всичкото отгоре беше и в квартала. Купихме плувки, това-онова. На 50 метра от него имаше баничарница, та си взехме разни неща и оттам. Аз "естествено" си бях забравил сандвича в хладилника… Забравих да си взема и шапката…
Защо казвам, че е било "изненадващо", че сме тръгнали по график -- от познати, които ходят относително често за риба знам, че не рядко тръгването се превръща в епична идиотщина, особено ако са повече хора. Първо някой се успива. После не могат да се разпределят по колите. После се оказва, че са забравили критични такъми. После се търси откъде да се купи винетка или нещо друго, което липсва. Така Ч става, Ч+1. Не дай си боже и жени да има. Нещата си отиват на Ч+2.
Стигнахме до Сливница, оставихме колата и тръгнахме по реката.
Реката
Е нЕма такъв ташак. Въпреки, че ме бяха предупредили, че е много малка, като я видях и се втрещих -- беше 1,5 -- 2 широка. На най-широките места да е била 4 метра. По скоро е вада, отколкото река. Да се чуди човек, как въобще има риба в нея.
Риболова
Като едни истински пишман рибари забравихме новозакупените плувки в колата, та се стигна до това да се използват моите дървените. Отделно Мони си забрави сандвичите в колата. Добро начало.
Допълнителен проблем беше, че толкова рано сутрин (7:30) няма ни щурци, ни скакалци, ни мухи. Добре, че бяха взели разни изкуствени мухи, оси и т.н., та не се наложи да ловим на кукичка с листо :-)
За първите два часа хванахме 1 (едно) рибе. Добре, че се постопли и излязоха скакалците, та напълнихме кибритите.
Големият проблем на тази река е, че трудно откриваш място където да е по-дълбоко от 1-2 педи. Отделно този ден беше необичайно бистра водата и с рибетата се гледахме в очите.
Ето го най-широкото място на реката (с бат Пацо в кадър):
На това място хванахме и най-много -- 10-ина кефалчета. Вирчето имаше някаква смислена дълбочина -- около 50см и беше достатъчно широко, за да можем да се наредим и тримата спокойно и да си мяткаме. Като стана въпрос за мяткане -- непълната шпула на макарата ми си каза думата и не можех да метна на повече от три метра, което в случая беше недостатъчно, за да стигна под дърветата на отсрещния бряг. Отделно липсващите водачи на пръчката спомагаха допълнително за намаляване на разстоянието на мятане. Честно си признавам -- излигавих се в подготовката. Една пръчка струва 10 -- 20 лева. Една макара -- 15 -- 30 лева. Просто не ми се купуваше като знам, че я отида пак за риба тази година, я не… "Грешка беше".
Резултата
Трима човека, за цял ден хванахме 15-ина рибета, общо малко над кило.
Изживяването
Голям кеф. Ходенето за риба на река е най-добрия релакс, за който мога да се сетя. На края бяхме вече доста изморени и едвам се замъкнахме до колата, но това е от онази приятна умора, която знаеш, че с най-голям кеф ще тушираш с някоя бира и хубаво наспиване. Точно това и направихме -- събрахме се в нас, изпържихме рибата, хапнахме, пийнахме и се разотидохме да спим. Ей го -- минава обяд, а Мони още кърти.
Изводите
На риба трябва да се ходи с добра предварителна подготовка, а не като нас -- да липсват критични елементи и отделно да изпозабравим маса неща.
Груба грешка е да се тръгне на речен риболов с маратонки -- от росата подгизнаха за нула време, отделно ни се подбиха краката. Трябват си стабилни обувки.
Дори в малка пиклива река като тази може да има достатъчно риба. Маса народ ходи на нея, хващат в пъти повече от нас и въпреки всичко пак си има какво да хванеш.
Ето и една бонус снимка за природната красота:
|