Кръводаряване или как да дам кръв
След като няколко месеца с един колега се канехме да ходим да даряваме кръв, ей така, за спорта, изведнъж се наложи да се помага на една приятелка, на която баща и трябва да влиза за операция.
В съботата се занесохме четирима човека до Националния център по кръводаряване на улица Братя Миладинови 112. Бях дал идеята да отидем към 10 докато още народа не се е събудил, така че, да има по-малко навалица, но уви -- пред нас имаше към 10-тина човека.
Процедурата е следната:
В първия кабинет се оставят личните карти, за да направи там една весела леля проверка в кумпютърта дали не сте ban-нат като кръводарител. После излиза и ви дава личната карта с един лист, който трябва да попълните (носете си химикалки. Тя лелята има такива за раздаване, но ограничен брой). В въпросника има разни неща като "Чувствате ли се здрав?", "Боледували ли сте от хепатит, малария…". Трябва да си знаете и името на личния лекар и към кое ДКЦ е.
[Редакция 2009-01-23]
Пълен списък със заболяванията, заради които не разрешават да се дава кръв, можете да намерите в блога на Онази същата.
[край на редакцията]
След като попълните листа, пак се нареждате пред същия кабинет за преглед. Преглъдът се състои в измерване на кръвното и преслушване на сърцето -- отнема около минута.
След това отивате при следващия кабинет, където ще ви боцнат пръста да вземат няколко капки кръв за някакъв предварителен тест. Ако не си знаете кръвната група -- ще ви я кажат. Там ще ви дадат и чашка кафе ако в предишния кабинет са ви казали, че кръвното ви е ниско и трябва да изпиете една за всеки случай.
После се отива в една малка чакалня и там си давате пак личната карта и листа на една друга докторка или сестра (тия медицинските що нямат пагони да може човек да ги различи кой е офицер и кой вся осталная сволоч?). Сядате и чакате да ви извикат.
Като ви извикат ви слагат на някое от леглата, дезинфекцират ви ръката около мястото, където ще сложат иглата и след това ви "включват" към системата.
Цялото "източване" трае около 10-ина минути.
След това ви слагат една лека превръзка, която не трябва да сваляте поне един час. Отделно мястото където е била иглата не трябва да се мокри 24 часа.
Дават ви една бележка с която да удостоверявате, че сте дал кръв (която ви дава право и на два дена допълнителен платен отпуск), върщат ви личната карта и сте готови.
На всеки кръводарител му дават една торбичка с разни шоколади, бисквити, енергийна напитка и т.н.
Това е цялата процедура.
За тези, които се страхуват от доктори, игли и кървища мога да кажа, че нещата никак не са страшни. Всичко на всичко две леки бодвания. Всъщност, ако има нещо неприятно, то е намръщената лекарка/сестра във втората стая. Нещо много нервна, все едно два цикъла са и доИли едновременно. Както и да е…
Готино е да се даде кръв -- човек си продухва системата един вид. Отделно, че тази кръв спасява живот.
За дамите, които се мъчат с разни диети има и допълнителна мотивация да станат кръводарители -- от раз сваляте 450 грама (колкото е една банка), Отделно после организма се опитва да си възстанови изгубеното количество кръв и работи в много по интензивен режим и нищо чудно още поне половин килограм да се изгаря в този процес.
За добро или лошо -- няма начин да дадете кръв "за вас". Бележките, които дават за кръводаряване, ако не се лъжа, бяха валидни една година.
Благодаря все пак за отговора!
Мерси за подробната информация !!!
Днес за първи път дарявах кръв. Нямах никаква представа каква е процедурата и колко ще боли. Всеки се притеснява от това в различна степен. Повярвайте, никак не е страшно и болезнено. Ще допълня нещичко много важно, за което не ме предупредиха преди това. Ще го напиша с главни букви. КОГАТО ВИ СЛОЖАТ ИГЛАТА В РЪКАТА, ПО НИКАКВА ПРИЧИНА НЕ Я СГЪВАЙТЕ. Както ми обясниха, след като си раздвижих ръката, иглата е достатъчно дълга и при сгъване, може да се забие дори в кастта на ръката ви.
Поздравления за статията, която 3 години след публикуването си все още се чете и коментира!
Миналата година за пръв път дарих кръв и именно статии като тази ми помогнаха да се реша на това. Защото звучи страшничко в началото, но действително не е така. Сега обмислям да отида отново.
За всички, които се колебаят, както се колебаех аз -- няма място за притеснения! Не боли, не е страшно, стига сам да не си внушиш, че е. Отидете с мисълта, че постъпката ви е действително блогородна!
Когато дарявах кръв тежах 50 килогрма (на границата на позволеното), цялата процедура премина почти по начина описан в статията. Накрая се чувствах добре -- не ми прилоша, не ми се виеше свят, …
И един съвет от мен: разпитвайте медицинските лица за всичко, което ви интересува и следете дали иглите са нови. Просто ей така -- като предпазна мярка :)
Искам да дам кръв,за да си възстановя загубата от кражба,но нямам л.карта/откраднаха ми я и нея (:/.Може ли това да стане с международен паспорт?Аз съм кр.група,резусфактор +.Моля за контакг на е-маil:annastil@abv.bg
Искам да дам кръв А+.Ако някой има нужда-да ми пише:annastil@abv.bg.Проблемът е ,че си загубих л.к.Може ли с м.паспорт?