Ogre's blog

Доста време е минало от последния пост. За голямо съжаление фейсбук и туитър до голяма степен убиха блоговете.

Все пак, мисля, че с малко упорство и оригинални идеи този блог може да бъде съживен. "Очаквайте включване" :-)

Много се изписа в последните седмица за ботнета Мирай, чрез който се осъществяваха мащабни DDOS атаки чрез зомбирани ~400k IoT -- камери, принтери, рутери и т.н.

Преди около месец автора му е публикувал кода в Github. Стана ми интересно и го свалих, за да видя как работи.

Има два основни аспекта на ботнета: (more…)

Отдавна са отминали времената, когато човек е работел цял живот само за една фирма. В днешно време нещата са толкова динамични, особено в IT индустрията, че често се налага човек да сменява работата и съответно идва проблема с това как да преценим къде да продължим кариерата си.

В следващите редове ще изкажа "некои съображения", които са в резултат както на моя собствен опит, така и на опита на колеги.

Първо съвсем накратко по-важните фактори, които да се вземат предвид:

1. Проекти, естество и метод на работа -- дали ще има добри проекти, от които да има какво да научите
2. Офис локация и офис условия -- дали офисът създава условия за нормална и продуктивна работа
3. Заплащане -- как и кога да си увеличим заплатата
4. Колеги и атмосфера -- дали има нормални взаимоотношения
5. Преки началници -- дали мениджърите са технически грамотни или са MBA тип меринджеи
6. Дългосрочен ефект -- дали ще имате възможност да работите за фирмата дълго време и какъв ще е ефектът от това
7. Възможности за кариера

Всеки човек придава различно значение на гореизброените фактори и затова не взимайте предвид реда в който са изброени.

По-подробно: (more…)

След няколкомесечно обикаляне по мебелни магазини и изпробване на всякакви столове в ценовия диапазон 200-800 лева се оказа, че всъщност имало идеален като за мен стол за 129 лева в Икея. Моделът е Flintan:

(клик за пълен размер)

Ето и линк: http://www.ikea.bg/search-results/?q=flintan

Изискванията ми за стол са прости:

• да е удобен (ноу шит? :-))
• да има относително твърда седалка
• да не е кожен (защото котарака ми ще го направи на конфети за една седмица)
• да е здрав и да издържи поне 5 години
• не държа да има функция за облягане назад

Първоначално бях решил да вземам модел Markus (http://www.ikea.bg/home-office/Office-chairs/Swivel-chairs/56115/80767/). Също е много удобен, но не ми харесваше това, че има облегалки за ръцете и е с много висока облегалка (никога не съм имал нужда да си подпирам главата на облегалката…).

Та: Ако си търсите стол за пред компютъра ви препоръчвам Флинтан, Маркус или Funtan (Флинтан с облегалки за ръцете). Опаковката е неголям кашон, който лесно се побира в багажника или на задната седалка.

Бонус снимка (задължителната) с коте, което веднага се напъха в кашона на стола :-) :

С едно нищо и никакво перде се вкарах в е*аси и приключението.
Отдавна се каня да си взема едно перде за хола, че нещо ми блести леко понякога в монитора от прозореца, нищо, че има щори и нищо, че уж някакви специални-шпециални били да нямали дупки и да не пропускали хептен светлина. Както се казва хептен, хептен, колко да е хептен -- пропускат леко дори когато са затворени плътно и ми блести. И сега, аз нали съм Оги Удобното не може то така да ми блести уекичко и да ми уази по нервичките и решавам, че след като 2 години го търпях повече няма да го търпя и ке си купя перде или Македония ке падне.
И отивам аз в един от големите магазини и започвам да разглеждам пердета, ама те такива едни ефирнички като от някой турбо романтичен сериал за фринцеси и фринцове с меки китки. И викам продавачката и ѝ казвам:
--- Добър ден, търся си *някакво* перде, което да спира светлината добре, за да *не ми блести* в монитора.
Тя ме поглежда неразбиращо, осмисли за секунда-две какво съм и казал и ми отговаря:
--- Ами, господине, тези пердета тука са хххххххх.
Където хххххххх беше някаква абсолютно непозната дума и аз:
--- ?!!??!
И тя видя, че се пуля и ми казва:
--- На вас ви трябват yyyyyyyy.
Аз пак:
--- ?!?!?!
И тя момичето видя, че няма да се оправи лесно с мен и ме води на друг регал и там, та-даааа, по-плътни пердета.
Започвам да разглеждам аз и продавачката ми казва:
--- Вие мислили ли сте от каква материя искате да е пердето?
--- Ъъъъъ…
--- А също така, какъв цвят горе-долу търсите?
И аз нали си държа по принцип цветното зрение изключено, за да не хаби CPU и батерия и го включвам, разбир'ш ли ииии "Оооооо, ШИТ!" То имало и цветове…
Видях, че нещата не отиват въобще на добре и набързо подбрах едно от най-плътните (бе то има и друга причина освен блестенето -- като седна да чета книга зимно време и ми лъха хлад от прозореца зад мен и ми се схваща врата). Казвам:
--- Ей, това ще е --- и вече си мислех, че съм приключил с цялата разправия, обаче девойката ми казва:
--- Добре, елате сега да си изберете перделък.
И на мен вече тотално ми избиха сини екрани и изстрелях едно "Квот?!?!?" и тя пак търпеливо ме води до един каталог с "перделъци" и аз го гледам и първо ми заприличаха на на някакви дантелени педерастийки и точно да и кажа, че то това не ми трябва и го пипнах и видях, че е нещо от изкуствена материя и едно такова бая здраво и си викам: "Ааа, то туй е за закрепването на пердето. Трябва ми". Та започвам да ги гледам и недоумявам "Ама защо са 20?!?! Защо tf не е един вид само или най-много два-три за различните евентуални закрепвания. Както и да е, избрах едно. Написа ми тя поръчката и си тръгнах.
Днес отивам да си го получавам, дава ми тя един плик с пердето и аз докато чакам да оправи документацията си нЕмах работа да го загледам, за да видя аджеба как ще се закачат кукичките. Гледам, гледам -- бе не виждам място за закачане. Питах я, тя ми показа къде е правилното място, аз "Ааа, чукча разбра" и си тръгнах.
Прибирам се, започнах да монтирам корниза -- мерене, дупчене с борманиша, отверки, завиване, али-бали -- това ние много добре го знаеме :-). Всичко приключи за 10 минути при все, че единия дюбел не хвана, та се наложи да сложа един, който е 2 пъти по дълъг и издържа сигурно 50-60 килограма поне. Както и да е.
Слагам пердето и, моля ти се, то ми седи едно такова намачкано. И ми изплува един неприятен спомен, че то това пердетата трябва да се гладят и тегля една, свалям го и го гладя. Слагам го обратно и резултата е на снимката.
И така, заради едното блестене се вкарах в е*аси и ракетния комплекс. Абе ей, ще взема накрая да се оженя бе! Не моА да се разправям с такива глупости!
Както и да е, пердето върши работата, за която го взех, ама ми остана един такъв лош вкус и а-а да насъскам котарака срещу него да го направи на конци. Той всъщност май няма да има нужда от поощрение, за да я свърши тази работа и май скоро ще трябва да купувам ново перде. Чудя дали да не е зильену? Както и да е, този път вече ще съм подготвен. Перделък!

Покрай напускането на последната ми работа (Булпрос) и съответното отразяване в linkedin веднага започнаха да ми пишат различни headhunter-и с най-разнообразни оферти. Като казвам "най-разнообразни" имам предвид не само, че бяха свързани с позиции, които нямат нищо общо с опита ми, ами и такива, които бяха с най-разнообразни изисквания по отношение на senior-ството. Прави ми (отвратително) впечатление, че май има най-различни виждания за това какво означават "понятията"  junior / standart / senior developer / solution architect и затова ще се опитам да "стандартизирам" нещата, излагайки чисто личното си мнение по въпроса.

1. Proto-junior -- can't do shit
2. Junior -- не може да работи самостоятелно (успява да свърши някоя по-проста задача, но някой трябва да му я дефинира точно, след това да го наглежда, докато я прави и накрая резултатът да бъде проверен внимателно)
3. Standart / medium -- може да работи самостоятелно, но не може да хване цял проект (освен ако не е относително прост) и да го направи от началото до края (поне не и в приемлив срок и с приемливо качество).
4. Senior -- може да хване проект от самото начало и да го доведе до успешен край.
5. Solution architect -- senior, който вече е на повечко години, за да дере лично много код и в същото време е натрупал доста опит в областта, който му помага да прецени рано (т.е. навреме) кое би проработило като решение и кое не.

Вие как смятате, съвпадат ли горните дефиниции с вашето виждане за понятията?

P.S. Живот и здраве, като ми остане време ще се опитам да продължа темата и да по((на)дървено)философствам и за други developer-ско-екзистенциални :-) въпроси като: (more…)

Мина доста време откакто написах предишната публикация за това как да дарим кръв и някои неща са се попроменили, затова накратко ще опиша актуалните стъпки:

1. Ето тук можете да намерите отговори на най-често задаваните въпроси.
2. В деня на кръводаряването преди да отидете закусете нормално. Не е добре да отивате на гладно.
3. Носете си личната карта -- ще ви я искат.
4. Носете си химикалка, защото ще ви трябва за попълването на бланката (а там няма да има). Най-добре вземете някаква евтина и я оставете там на тръгване, за да могат хората, които не си носят да попълнят.
5. Входът е откъм улица "Клокотница". Най-долу на публикацията ще сложа карта. Поне събота/неделя имаше предостатъчно места за паркиране. Има табела "Кръводаряване" която да ви покаже откъде да влезете във вътрешния двор. (more…)

Днес пристигна армията от андроидчета и веднага влезе в боя. Бяха 10, останаха 3 (зеленият сержант отпред  е старо куче). Дадените жертви не бяха напразни -- всяка от тях доведе до една усмивка и миг добро настроение на получилияполучилата подаръка.

Уж нещо толкова малко, толкова geek, а какъв ефект. Пробвайте и вие, няма да съжалявате.

Има дни, на които началото не изглежда особено обещаващо. Ставаш, сипваш си кафе, оправяш се  и излизаш. Сядаш в студената кола и тръгваш към тръстиката. Пътуваш нормално -- някое друго задръстване, някой друг идиот. По пътя парното постопля колата и започва да ти става едно такова топличко и уютно. И тогава, и тогава, точно докато изкачваш последния мост преди разклона за работата слънцето се показва пред теб и те огрява с меки есенни лъчи. И тогава, и тогава, когато вече си започнал леко да се размазваш, по радиото пускат любима песен като това. Усилваш звука и плавно изкача спомен от преди години, как пътуваш с любимото момиче, песен и слънце, държиш я за ръката, безгрижие. Зареждаш autosavegame-a в матрицата и си го play-ваш на 100D. И денят вече се е променил. Аурата на доброто настроение. Усмивки за хората и усмивки от хората.

Сутринта към 9:40 имаше страшно задръстване на околовръстното в посока младост. Оказа се, че има катастрофа между Симеоново и Драгалевци. Ето видео: