Ogre's blog

Онзи ден прочетох "Луната е наставница сурова" и останах много доволен. Около месец не бях чел художествена литература и сигурно още месец нямаше да имам време за това, но по (лошо) стечение на обстоятелствата се наложи един ден да си дам почивка.

Като я хванах от обяд, та чак до 0:30 -- нон стоп четене.

Накратко историята: Действието се развива на Луната, където има колония от около 3 милиона човека. Разказва се от 1-во лице като главния герой е Мануел -- компютърджия човек, който отговаря за поддръжката на най-големия компютър на Луната, който пък наскоро се е осъзнал и е развил личност.

Основната нишка на книгата е около опитите на лунатиците (лунните колонисти) да извоюват независимост от Земята. Проблемът им е, че са изцяло зависими -- нямат кораби, ресурсите са им на изчерпване и най-вече -- не са доволни от търговските отношения.

Лунната колония е изградена на базата на депортиране на всякакви престъпници и политически затворници -- подобно на заселването на Австралия. Не случайно главния шеф се нарича "Надзирател", а не губернатор.

Книгата е свежо наивна -- нашия човек Мануел се сдружава с още двамка -- Проф (идва от професор еди-кой си) и Уай -- разкошна блондинка и те по стечение на обстоятелствата с помоща на осъзнатия компютър стават шефовете на революционната организация на Луната.

Интересен момент в книгата е как на благодушни и честни хора като нашите герои им е налага да вземат сложни решения, когато оглавяват "революцията". Много е показателно как трябва да се промени човек, когато се е сдобил с власт.

Друго забележително нещо е социалната организация и най-вече браковете -- "линейни", "кланови" и т.н. Най-голямо внимание е обърнато на "линейните", които представляват доста интересна концепция (дори само заради нея си струва да прочетете книгата).

В историята има: екшън, готини мадами, компютри и малко политика.

This entry was posted by Ognyan Bankov on Wednesday, December 19th, 2007 at 02:47:51 and is filed under Книги. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.