Ogre's blog

Значи, отивам в офиса на един клиент. Влизам, чукам, то заключено. Не, не беше това. Вратата звъни, звънеца чука. Не. И това не беше. Абе, звъня на вратата им вече на етажа и идва да ми отвори Angel of Death. Да, това беше.
Значи те там по принцип бяха 7-8 пръча и нали се сещате в чисто мъжка компания какви простотии са по цял ден. Само за пример -- токена за скръма им беше някакво уродливо дилдо, като да е от орк и с фабрични татуировки. Те бяха добавили и техни си щото нали. На шефа им обаче му беше писнало от това и го бяха посъветвали да назначи една мадама, че да се кротнат малко и да спазват приличие. Речено-сторено.
Та отивам днес и идва да ми отвори тя вратата. Една такава синеока, кестенява, стройна и облечена в някакво плетено нещо, което е от една част и едно такова ластично и плътно по тялото все едно е гола. Щях да умрам направо. Както и да е, запознахме се, Ангелина се казвала.
Започва срещата, ония ми ти изроди едни такива смирени, не мога да ги позная направо. Мадамата се оказа лигава кифла, през цялото време някакви неадекватни включвания правеше, ама нали нова, нали хубавица, никой нищо не ѝ казва, обаче виждам как започва да се трупа напрежение.
Привършва вече срещата, задачите са разпределени и тя казва:
--- Значи Краси ще хване таск 28, Милен ще хване 27, Милко -- 33, ами аз какво да хвана?
И тука аз обърнах очи към тавана и си викам "Олеле, any second now".
1. 2. 3. Нищо. Културни момчета излязоха в крайна сметка. Никой нищо не каза. Е, почервеняха, полилавяха, ама се стърпяха.

This entry was posted by Ognyan Bankov on Tuesday, November 21st, 2017 at 04:54:43 and is filed under Графомания. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.