Блог на Огнян Банков

Ей така, както си правех салата преди малко в кухнята и изведнъж чувам яко спирачки. На секундата погледнах през джама и видях миг преди двете коли да се ударят. На пръв поглед изглежда безобидно, но не беше така - двете се движеха в противоположни посоки. Синята (пунто ли, не знам) се движеше отляво-надясно, пикапа отдясно-наляво. Вероятно синята се опита да избегне нещо на пътя (тази част не я видях), завъртя се на 180 градуса, качи се през бордюра и се треснаха леко с пикапа, който се беше качил горе в опит да избегне сблъсъка. Синята си отпра картера, явно в бордюра и й изтече маслото.

Хората от колите са ОК - както се вижда и от снимката.

Всъщност катастрофата стана точно пред моята гаражна клетка. Понякога си оставям колата пред нея, когато ще я ползвам след малко и ме мързи да я прибирам. Ако сега беше там щеше да е станала на юфка… Айййй джанъъъм…

Докато пиша този постинг и КАТ дойде - няма и 15 мин. Да не повярва човек, обикновено им трябва поне час.

Днес видях следната статия: Азис си купи “Майбах”. В нея се споменава, че “костинбродския славей” получавал по 7000 лева на шоу в ТВ2, което правело към 140 000 на месец. Веднага се присетих за поговорката: “Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава”. Честно казано не мога да ги разбера тия хора в ТВ2. Първо взимат отвратителен циганин-педераст за водещ на флагманското си шоу. После и оня смешник Иван ли беше от music idol / music idiot. Все гледат да си правят PR с някакви “скандални” личности и прочее простотии. Честно казано чудя се тия хора към каква аудитория се целят - чалга лумпени с коефициент на интелигентност, колкото на прасе?

И за друга поговорка се сещам: “Имал пари бол - дал”. Жив и здрав да е Азис и лека и безаварийна с майбаха.

Чаках във входа повече от 5 минути.

– Навън е страшен бахар! — изстреля с треперещи устни моя приятел Емил, докато влизаше. — Замръзнаха ми барабонките.

– Мдам — потвърдих с тона на човек, който е пътувал 10 км през задръстванията на София и много-много не ми се коментират банални теми като времето.

Метнах фаса през затварящата се зад него врата и той тупна грозно на плочките. Замислих се дали да не го взема и изхвърля в кофите или поне някъде настрани, но теглих на ум една майна и се качих при асансьора.

Емил още трепереше. Беше облечен само с някакъв гъзарски анцуг Адидас и една тениска отдолу. Присетих се за прочетеното в един блог, че българина е българин ако има “официален” анцуг и му казва “анцунг”. Също така се сетих и за един лаф, казан ми от един от тарторите в агитката на Левски - “Като се ходи на мачове в чужбина, задължително се вземат анцуг и джапанки и като се настаним в хотела се слиза с тях в лобито “по национална носия” . Усмихнах се наум. (more…)

Наближи 24 май и започнаха панаирите наречени абитюрентски балове. Едно, две, три… 11/12, уууу, аааа и т.н. Тия дни докато се разкарвах насам-натам минах покрай няколко “gathering points”  и едно от нещата, които ми прави впечатление тази година е липсата на готини мадами (или поне готино изглеждащи с роклите си). Друг път все ще има поне една, която да ти напълни очите и да си кажеш наум “Ашколсун!”. Сега обаче, не само, че не видях нито една такава, ами точно обратното - набиха ми се на очи някакви дебелани с префърцунени рокли (съжалявам, че нямах подръка фотоапарат - щях да мога сега да покажа няколко чудовищни дизайнерски изхръляния в розово и лилаво).

Горното - както и да е. Отвратително впечатление ми направи (more…)

Както вероятно сте разбрали - българската песен не се класира за финала.

Както вероятно си знаете от предишни издания на Евровизия - самите песни нямат почти никакво значение. Важното е на коя страна населението на коя друга симпатизира. Важно е и колко емигранти имаш по чужбината.

Честно казано - не гледах полуфиналите. Още преди това бях видял клиповете на участващите песни и бях стигнал до извода, че поне половината са толкова зле, че не би трябвало да се показват и по селска кабеларка. Мислех си наивно, че при такава слаба конкуренция българската песен няма да има проблеми да стигне до финала.

Разочарован съм донякъде - на мен лично нашата песен ми харесваше, клипа също. Естествено намериха се един милион мърморани, които да смърдят, че песента е крадена от Продиджи, че девойката била облечена като проститутка и т.н.  Тях дори не си струва да ги напсувам…

Спорен мен трябва да се направи един отделен конкурс Europrejudice, където хората да си гласуват за държави вместо за песни. Най-вероятно резултатите от него ще съвпадат с тези на Eurovision 1:1.

Този постинг описва “моя” си проверен и работещ начин за отслабване. Представлява относително рехава “диета”, създадена на базата на елементарни и общоизвестни факти по отношение на калории, храни, спорт, поркане и т.н.

В последните месец - два имах прекалено много работа и бях зарязал фитнеса. Отделно се тъпчех като прасюнгер и резултатът не закъсня - пак се понатрупаха тлъстинки на корема. Днес рестартирах фитнеса и реших паралелно с това да започна отново “диетата” и да сваля 2-3-4 килограма. Ако нещата вървят както миналия път ще отнеме месец - два.

За кого е подходяща тази диета:

• мъже. Сори дами, но метаболизма ви е по-бавен (и затова живеете по-дълго ;-)). За мъжете - всяка диета включва известна доза педерастии. Ако това ви притеснява - не са за вас тези глупости като диети и отслабване.
• пушачи - макар да не се стига до екстремизми и умиране от глад, няма нищо по хубаво за убиване на апетита от една цигарка;
• не-чревоугодници - какво имам предвид: аз лично не обръщам особено внимание какво ям, стига да е поне малко от малко вкусно. Най-често се тъпча пред монитора и ако някой ми смени чинията по средата на яденето вероятно няма и да забележа, че изведнъж съм почнал да ям друго. Не ме разбирайте погрешно - за вратни пържолки на барбекю с пресен хлебец човек убивам, но това е едно от малкото изключения. Ако сте от хората на които им се насълзяват очите от умиление при вида и уханието на вкусна манджа - ще ви е по-трудно;
• умерено пиещи - ако имате навика вечер през вечер да си поркате по 200-300 грама ракия или 3-4+ бири - трудно ще стане отслабването.

Основните идеи на диетата: (more…)

Напоследък ми прави силно впечатление с какъв интензитет се рекламират всякакви лекарствени препарати и “хранителни добавки”. Независимо дали човек е седнал пред телевизора или монитора бива засипан с предложения за всякакви илачи. Отдавна се каня да коментирам темата, но все ме домързяваше, защото всъщност нямах какво да кажа повече от това да напсувам фармацефтичната и рекламна индустрия. Наскоро обаче се насложиха две случки, които заслужават коментар. Първата включва двама пича, яки като бичмета, класически химически говеда. Втората е за две разкошни девойки с къси полички, да му изтекат лигите на човек.

Да караме по ред. (more…)

Като съм почнал днес да попържам да по веб сайтове ще взема да спомена и Wordpress dashboard - това е мястото където си гледам статистиката за посещенията на блога, фразите за търсене и т.н.

Пичовете, които поддържат този сайт постоянно ръчкат нещо по него, което само по себе си не е лошо, стига да не чупеха редовно нещата. Поредния шит е, че е омазана кирилицата в статистиката за search engine terms (кликнете на картинката за пълен размер) .

Друго нещо, което редовно се бъгва при пълна луна и западен вятър е Blog Stats -> Best Day Ever - започва да показва някакви стойности, които нямат нищо общо с реалността.

Отделно, мине не мине известно време и ресетнат кукитата и човек трябва да се логва наново (което изисква ровене по тифтьери - “Къде, по дяволите, ми е паролата?”).

И двата бъга нито ми спират “работата”, нито нищо, но просто са досадни и оставам с усещането, че някой, който не знае какво точно прави ръчка безхаберно. Сещам се за следния стар виц: (more…)

Като всеки уважаващ себе си compy-nerd обикновено първата ми работа, когато стана сутрин от леглото е да цъкна PC-то да припалва. Втората е да си сипя половин чашка кафе допълнена с прясно мляко, една лъжичка захар, тенкюверимъч. Третата е да изляза на балкона и да свещенодействам - изпушвам първата цигара за деня, придържайки горещата и поомазана чашка (денят в който успея да пренеса чаша кафе от кухнята до балкона без да разлея поне малко ще го обявя за личен национален празник, неработен, с заря и песни и танци на народите до съмване). Дотук съм на средата на boot sequence-a. Следва друго свещенодействие взаимствано от най-добрите традиции на чиновниците в държавните учреждения - преглед на пресата. До вчера, основния сайт, който ползвах за тази цел беше онлайн изданието на “Стандарт”, но както се казва в приказките - “нещеш ли” - взеха, че си смениха дизайна.

Новият дизайн е много разхвърлян и с толкова ОЕМ-ски вид, че все едно аз съм го правил. Учудвам се, че е изобщо е възможно някой да одобри пускането на такова недоразумение.

Ще цитирам един приятел, който макар и по друг повод беше казал: “Това не е он-лайн издание. Това е он-лайна издание”.

Стандарт, моля ви, оправете си кочината. Развалихте ми boot sequence-a.

[редакция 2008-05-21] 

Стандарт взеха, че си върнаха стария дизайн. Мен лично ме устройва.