Ogre's blog

Днес видях следната статия: Азис си купи “Майбах”. В нея се споменава, че "костинбродския славей" получавал по 7000 лева на шоу в ТВ2, което правело към 140 000 на месец. Веднага се присетих за поговорката: "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Честно казано не мога да ги разбера тия хора в ТВ2. Първо взимат отвратителен циганин-педераст за водещ на флагманското си шоу. После и оня смешник Иван ли беше от music idol / music idiot. Все гледат да си правят PR с някакви "скандални" личности и прочее простотии. Честно казано чудя се тия хора към каква аудитория се целят -- чалга лумпени с коефициент на интелигентност, колкото на прасе?

И за друга поговорка се сещам: "Имал пари бол -- дал". Жив и здрав да е Азис и лека и безаварийна с майбаха.

Наближи 24 май и започнаха панаирите наречени абитюрентски балове. Едно, две, три… 11/12, уууу, аааа и т.н. Тия дни докато се разкарвах насам-натам минах покрай няколко "gathering points"  и едно от нещата, които ми прави впечатление тази година е липсата на готини мадами (или поне готино изглеждащи с роклите си). Друг път все ще има поне една, която да ти напълни очите и да си кажеш наум "Ашколсун!". Сега обаче, не само, че не видях нито една такава, ами точно обратното -- набиха ми се на очи някакви дебелани с префърцунени рокли (съжалявам, че нямах подръка фотоапарат -- щях да мога сега да покажа няколко чудовищни дизайнерски изхръляния в розово и лилаво).

Горното -- както и да е. Отвратително впечатление ми направи (more…)

Както вероятно сте разбрали -- българската песен не се класира за финала.

Както вероятно си знаете от предишни издания на Евровизия -- самите песни нямат почти никакво значение. Важното е на коя страна населението на коя друга симпатизира. Важно е и колко емигранти имаш по чужбината.

Честно казано -- не гледах полуфиналите. Още преди това бях видял клиповете на участващите песни и бях стигнал до извода, че поне половината са толкова зле, че не би трябвало да се показват и по селска кабеларка. Мислех си наивно, че при такава слаба конкуренция българската песен няма да има проблеми да стигне до финала.

Разочарован съм донякъде -- на мен лично нашата песен ми харесваше, клипа също. Естествено намериха се един милион мърморани, които да смърдят, че песента е крадена от Продиджи, че девойката била облечена като проститутка и т.н.  Тях дори не си струва да ги напсувам…

Спорен мен трябва да се направи един отделен конкурс Europrejudice, където хората да си гласуват за държави вместо за песни. Най-вероятно резултатите от него ще съвпадат с тези на Eurovision 1:1.

Като съм почнал днес да попържам да по веб сайтове ще взема да спомена и Wordpress dashboard -- това е мястото където си гледам статистиката за посещенията на блога, фразите за търсене и т.н.

Пичовете, които поддържат този сайт постоянно ръчкат нещо по него, което само по себе си не е лошо, стига да не чупеха редовно нещата. Поредния шит е, че е омазана кирилицата в статистиката за search engine terms (кликнете на картинката за пълен размер) .

Друго нещо, което редовно се бъгва при пълна луна и западен вятър е Blog Stats -> Best Day Ever -- започва да показва някакви стойности, които нямат нищо общо с реалността.

Отделно, мине не мине известно време и ресетнат кукитата и човек трябва да се логва наново (което изисква ровене по тифтьери -- "Къде, по дяволите, ми е паролата?").

И двата бъга нито ми спират "работата", нито нищо, но просто са досадни и оставам с усещането, че някой, който не знае какво точно прави ръчка безхаберно. Сещам се за следния стар виц: (more…)

Като всеки уважаващ себе си compy-nerd обикновено първата ми работа, когато стана сутрин от леглото е да цъкна PC-то да припалва. Втората е да си сипя половин чашка кафе допълнена с прясно мляко, една лъжичка захар, тенкюверимъч. Третата е да изляза на балкона и да свещенодействам -- изпушвам първата цигара за деня, придържайки горещата и поомазана чашка (денят в който успея да пренеса чаша кафе от кухнята до балкона без да разлея поне малко ще го обявя за личен национален празник, неработен, с заря и песни и танци на народите до съмване). Дотук съм на средата на boot sequence-a. Следва друго свещенодействие взаимствано от най-добрите традиции на чиновниците в държавните учреждения -- преглед на пресата. До вчера, основния сайт, който ползвах за тази цел беше онлайн изданието на "Стандарт", но както се казва в приказките -- "нещеш ли" -- взеха, че си смениха дизайна.

Новият дизайн е много разхвърлян и с толкова ОЕМ-ски вид, че все едно аз съм го правил. Учудвам се, че е изобщо е възможно някой да одобри пускането на такова недоразумение.

Ще цитирам един приятел, който макар и по друг повод беше казал: "Това не е он-лайн издание. Това е он-лайна издание".

Стандарт, моля ви, оправете си кочината. Развалихте ми boot sequence-a.

[редакция 2008-05-21] 

Стандарт взеха, че си върнаха стария дизайн. Мен лично ме устройва.