Ogre's blog

Поредната хубава SF книга.

Описанието от гърба:

"XXII век

Тринайските са генетично подобрени мъже, създадени, за да водят последните войни на столетието. Но когато битките свършват, те се оказват излишни. А мъж, програмиран и обучен да води бой, е опасен във времена на мир. Много от тях са заминали на Марс, ала един се е върнал и Америка се превръща в сцена от брутални убийства."

Отново си имаме работа с неособено точно (да не кажа подвеждащо) описание от гърба на книгата. Затова ще опитам да дам по-добро и малко по-дълго:

Тринайските (идва от вариант 13) са генетично подобрени мъже, чиято генетична матрица е била създадена с цел да се възстанови изгубения през вековете тип на типичния мъжкар -- хищник, ловец, лидер. Основната цел е да бъдат използвани за войници и от деца са обучавани за това. Оказва се обаче, че те са склонни към неподчинение и проекта е прекратен. Поради обществената опасност, която представляват са затворени в лагери или изпратени на Марс. Тези, които са успели да избягат биват преследвани от нашия човек Карл Марсалис, който също е тринайска, но е нает като ловец на глави, за да ги намира и връща в лагерите или да ги убива, ако се наложи.

Действието на книгата представлява преследване на избягали тринайски и особено на една, която по невероятен начин успява да избяга от Марс и връщайки се на Земята, започва да извършва поредица от на пръв поглед безсмилени убийства. Разследването на тези убийства открива доста по-дълбок заговор отколкото някой е очаквал.

Положителни страни:

• има добра динамика;
• реалистично представяне на света.

Отрицателни страни:

• Книгата започва с наглед несвързани истории, които чак по късно се изясняват. Човек трябва да прочете първите стотина страници, за да успее поне малко да "навърже" за какво аджеба става дума.
• Прекалено дълга е, на моменти се създава усещането, че автора е тръгнал да развива някаква идея, после се е отказал, но е оставил каквото е излязло да "виси" за пълнеж.

Интересни моменти представляват еротичните сцени -- автора доста свободно ги е описал и те изпъкват на останалия фон.

This entry was posted by Ognyan Bankov on Wednesday, December 26th, 2007 at 02:02:56 and is filed under Книги. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.