След разпивка, като след погребениеПубликувано / posted 2009-03-29 в категория / in category: Други
|
В четвъртък, един приятел ни беше поканил на прощален купон по случай заминаването му за щатите. Още миналата година бил спечелил зелена карта и сега вече си беше оправил всички документи и беше стегнал багажа. Хапнахме, пийнахме, изговорихме обичайното количество философщини/глупости/простотии…
Обикновено след подобно прекарване на другия ден освен лекия махмурлук има и едно такова приятно усещане, което е малко трудно да се опише -- сещате се, един лекичко загнездил се кеф, че си се видял с приятелите, че сте си изговорили кой-каквото е имал да каже и т.н.
Сега обаче не е така. Усещането е все едно не сме му били на изпращането, а на погребението. Едно тягостно, като след невъзвратима загуба.
В такива моменти човек се сеща за всичките добри приятели с които е загубил контакт и с които като се види след години разбира, че тези хора вече нямат нищо общо с преди и това не са неговите приятели, а съвсем различни хора, непознати.
Днес, неделя, вече трябва да е кацнал в щатите.
Сбогом приятелю, home free.
|
|
