Чаках във входа повече от 5 минути.
--- Навън е страшен бахар! --- изстреля с треперещи устни моя приятел Емил, докато влизаше. --- Замръзнаха ми барабонките.
--- Мдам --- потвърдих с тона на човек, който е пътувал 10 км през задръстванията на София и много-много не ми се коментират банални теми като времето.
Метнах фаса през затварящата се зад него врата и той тупна грозно на плочките. Замислих се дали да не го взема и изхвърля в кофите или поне някъде настрани, но теглих на ум една майна и се качих при асансьора.
Емил още трепереше. Беше облечен само с някакъв гъзарски анцуг Адидас и една тениска отдолу. Присетих се за прочетеното в един блог, че българина е българин ако има "официален" анцуг и му казва "анцунг". Също така се сетих и за един лаф, казан ми от един от тарторите в агитката на Левски -- "Като се ходи на мачове в чужбина, задължително се вземат анцуг и джапанки и като се настаним в хотела се слиза с тях в лобито "по национална носия" . Усмихнах се наум. (more…)