И тази година спазихме отколешната традиция да се занесем на Боровец. Обикновено там се отива 2-3 коли народ, пали се огън (огин), гаси се огъня до жарава, пекат се мръвките, тъпчем се като прасенца, пак се пали огън и се разпива на който колкото му е кеф. Този път обаче всичкото кеч се бяха пръснали като педерастко сборище, разгонено от конна милиция и бяхме само аз, Пацо и жена му.
Организацията не беше на ниво. Не се бяхме разбрали точно кой ден ще тръгваме, та се замотахме бая -- то да се оправим, то да се ходи на пазар, то се забравиха разни неща, та се връщахме… абе, с две думи -- несериозна работа, ако не ме цепеше глава зверски, щях да се разсмърдя жестоко.
(more…)