Ogre's blog

Поредната хубава SF книга.

Описанието от гърба:

"XXII век

Тринайските са генетично подобрени мъже, създадени, за да водят последните войни на столетието. Но когато битките свършват, те се оказват излишни. А мъж, програмиран и обучен да води бой, е опасен във времена на мир. Много от тях са заминали на Марс, ала един се е върнал и Америка се превръща в сцена от брутални убийства."

Отново си имаме работа с неособено точно (да не кажа подвеждащо) описание от гърба на книгата. Затова ще опитам да дам по-добро и малко по-дълго: (more…)

Вчера ми донесоха книгите, които бях поръчал през интерсвинщината. Поръчах ги във вторник в mobilis.bg, донесоха ги чак след 2 дена. Отделно -- опитах се да ги платя през epay, но нещо им се скапа системата (на мобилис) и в крайна сметка ги плащах при доставката. Отделно, че на сайта им нямаша никакви коментари за книгата, нито от редактор, нито от усери. Дори не си бяха направили труда да препишат краткото описание от гърба на книгата. Дори и снимката на книгата беше по-лоша от тази, която сега съм сложил. Както и да е, за впечатленията ми от българските e-магазини ще отделя отделен постинг и той по всяка вероятност ще е в категорията за "материцу".

Като цяло -- книгата много ми хареса.

Ето го краткото описание от гърба: (more…)

Онзи ден прочетох "Луната е наставница сурова" и останах много доволен. Около месец не бях чел художествена литература и сигурно още месец нямаше да имам време за това, но по (лошо) стечение на обстоятелствата се наложи един ден да си дам почивка.

Като я хванах от обяд, та чак до 0:30 -- нон стоп четене.

Накратко историята: Действието се развива на Луната, където има колония от около 3 милиона човека. Разказва се от 1-во лице като главния герой е Мануел -- компютърджия човек, който отговаря за поддръжката на най-големия компютър на Луната, който пък наскоро се е осъзнал и е развил личност.

Основната нишка на книгата е около опитите на лунатиците (лунните колонисти) да извоюват независимост от Земята. Проблемът им е, че са изцяло зависими -- нямат кораби, ресурсите са им на изчерпване и най-вече -- не са доволни от търговските отношения.

Лунната колония е изградена на базата на депортиране на всякакви престъпници и политически затворници -- подобно на заселването на Австралия. Не случайно главния шеф се нарича "Надзирател", а не губернатор.

Книгата е свежо наивна -- нашия човек Мануел се сдружава с още двамка -- Проф (идва от професор еди-кой си) и Уай -- разкошна блондинка и те по стечение на обстоятелствата с помоща на осъзнатия компютър стават шефовете на революционната организация на Луната.

Интересен момент в книгата е как на благодушни и честни хора като нашите герои им е налага да вземат сложни решения, когато оглавяват "революцията". Много е показателно как трябва да се промени човек, когато се е сдобил с власт.

Друго забележително нещо е социалната организация и най-вече браковете -- "линейни", "кланови" и т.н. Най-голямо внимание е обърнато на "линейните", които представляват доста интересна концепция (дори само заради нея си струва да прочетете книгата).

В историята има: екшън, готини мадами, компютри и малко политика.

Днес се видях с една приятелка, която наскоро (5 месеца) стана майка. Отидох й на гости да се видим и тя да ми покаже чавето. Реално погледнато на бебетата няма какво да им се гледа, но тя държеше да ми го даде в ръцете, че да съм усетел какво е и да съм се замислял и аз вече за такива неща.

Аз тези неща съм ги мислил, но не това е въпроса. Просто се присетих за моята класификация на децата според степента им на развитие:

• раждат се -- "Преносими машини за лайна";
• прохождат -- "Самоходни машини за лайна";
• проговарят -- "Чавета без феродо"
• тръгват на училище -- "Малки келеши"
• 8-ми клас -- "Големи келеши"
• завършване на средно образование -- "Дърти келеши"

Към първите три стадия може да се прикачват и титли "Малък Пищенгяс" и "Голям Пищенгяс".